Джефри Дивър - Стоманена целувка

Изражението на Пуласки остана каменно.

— Иска ми се да не беше научила това, Амелия, сега знаеш. Само че няма да спра. Казвам ти го направо. Трябва да го направя. Няма да позволя на Линкълн да се оттегли, без да се съпротивлявам.

— Този Один в източен Ню Йорк ли се подвизава?

— И в Браунсвил, и в Бедфорд-Стайвесънт.

— Най-опасните райони на града.

— Грамърси Парк ще е не по-малко опасен, ако те застрелят там.

Сакс се усмихна.

— Не мога ли да те разубедя?

— Не.

— Тогава ще забравя всичко по въпроса при едно условие. Ако не се съгласиш, ще те докладвам и ще те отстранят от работа за един месец.

— Какво условие?

— Не искам да разследваш сам. Отидеш ли на среща с Один, искам някой да дойде с теб. Познаваш ли някого, който може да ти пази гърба?

Пуласки се замисли.

— Сетих се за едно име.

Линкълн Райм набра номера на мобилния телефон на Сакс.

Никой не отговори. Той вече беше звънял два пъти сутринта, веднъж рано — в шест часа. Тя не вдигна и тогава.

Райм беше в дневната на дома си с Джулиет Арчър и Мел Купър. Още беше рано, но те вече преглеждаха дъската с уликите и разменяха идеи.

— Попаднах на нещо — каза Купър.

Райм насочи инвалидната си количка към него и едва не се сблъска с Арчър.

— Извинявай. — Той погледна екрана.

— Лакът за дърво, който Амелия откри на едно от предишните местопрестъпления. Анализът току-що пристигна от базата данни на Бюрото.

Брейдън Манифакчъринг, Рич-Коут.

— Доста се забавиха.

— Използва се в изработването на фини мебели — продължи Купър. — Не е за подове или общо дърводелство. Скъп.

— В колко магазина са продава? — попита Арчър.

Уместен въпрос.

— Това е лошата новина — отвърна Мел. — Лакът е един от най-разпространените на пазара. Продават го в сто и двайсет търговски обекта в района. И на едро директно за мебелни фирми. Големи и малки. Както и по интернет на половин дузина прекупвачи.

— Запиши това на дъската — измърмори на Арчър обезсърченият Линкълн.

В дневната настъпи мълчание.

— Аз…

— А, да — поправи се Райм. — Извинявай. Забравих. Мел, запиши го.

Купър добави търговската марка и производителя със ситния си почерк.

— Въпреки че магазините са много, ще започна да ги проверявам — заяви Джулиет. — Да видим дали някой познава нашия заподозрян.

— Винаги има вероятност заподозреният… — започна Райм.

— Да работи в магазина — продължи Арчър. — Помислих за това. Реших да свърша малко предварителна работа. Да проверя магазините и да видя дали имат снимки на служителите си. В техните уебсайтове, Фейсбук, Туитър. Може би имат отбори по софтбол. Участват в благотворителни събития. Кръводаряване.

— Добре. — Линкълн отново се приближи до таблиците и ги разгледа. Сега, след като бяха потвърдили, че Народния пазител, техният Неизвестен заподозрян 40, е сериен извършител, те имаха основателна причина да подозират, че той скоро ще действа отново. Такава е натурата на серийните престъпници. Каквото и да ги мотивира, сексуално удоволствие или терористично изявление, импулсивното им страстно желание обикновено засилва честотата на убийствата, които извършват.

В ключалката се превъртя ключ. Вратата се отвори и в коридора се чуха стъпки.

Бяха дошли Сакс и Пуласки. Младият полицай понякога беше с униформа, понякога с дрехи за улицата. Днес беше облякъл джинси и тениска. Амелия изглеждаше уморена. Очите ѝ бяха зачервени, а раменете — прегърбени.

— Съжалявам, че закъснях.

— Търсих те.

— Заета бях. — Сакс се приближи до таблиците и ги прегледа. — Е, докъде стигнахме?

Райм ѝ разказа за лака и с какво се занимава Арчър — проверява магазините за клиенти, които са купили лака.

— Нещо друго за салфетките? — попита Сакс.

— Не са се обаждали от Главното управление — отговори Купър.

Тя направи гримаса.

— Все още ги няма.

Линкълн също разглеждаше таблиците с уликите.

Отговорът е там…

Само че не го виждаше.

— Пропускаме нещо — троснато каза той.

От вратата прогърмя мъжки глас:

— Разбира се , че пропускаш, Линк. Колко пъти да ти казвам, че трябва да гледаш голямата картина? Постоянно ли трябва да държа проклетата ти ръка?

С тези думи детективът с измачкания костюм от Нюйоркската полиция Лон Селито бавно влезе с накуцване в дневната, подпирайки се на елегантния си бастун.

Ник Карели се усмихна, докато чакаше да дойдат да го вземат и гледаше завивките върху дивана в апартамента си. Не на себе си, а широка усмивка, която просто разцъфна на лицето му.