Джефри Дивър - Стоманена целувка

По дяволите. Защо не беше проверил какво е станало с Гутиерес? Нямаше отговор на този въпрос, предимно защото мислеше, че никой няма да разбере или няма да се интересува какво е намислил.

Сбърках, нали?

По дяволите.

— Рон, кажи ми какво става.

— Говори ли с отдел „Вътрешни разследвания“?

— Не, разбира се. Още не.

Пуласки обаче знаеше, че ако е разбрала, че е извършил престъпление, Сакс веднага щеше да го докладва на отдел „Вътрешни разследвания“. Амелия беше особена в това отношение. Тя нарушаваше правилата, но ако някой друг преминеше границата, това беше грях. Непростим.

Рон се облегна назад, въздъхна и ѝ каза истината.

— Линкълн не трябваше да напуска.

Сакс примигва, без да разбира за какво намеква Пуласки. Той не можеше да я обвини.

— Не трябваше. Това не беше правилно.

— Съгласна съм. Но какво общо има това?

— Всичко. Нека ти обясня. Знаеш какво се случи. Линкълн тласна твърде далеч случая „Бакстър“.

— Знам фактите. Какво…

— Остави ме да довърша. Моля те.

Пуласки си помисли, че красотата е странно нещо. Амелия Сакс беше красива както винаги, но сега красотата ѝ беше ледена. Той погледна покрай нея, през прозореца. Не можа да издържи на изпитателния ѝ поглед.

— Прегледах досието на Бакстър. Чел съм го хиляди пъти, всяка дума в показанията, всяко изречение от криминалистическия анализ, всички записки на детективите. Отново и отново. Открих нещо, в което няма логика. — Пуласки се наведе напред и въпреки факта, че прикритието му беше разкрито и мисията му — застрашена, защото според правилата Амелия трябваше незабавно да ѝ сложи край, почувства прилива на адреналин от това, че е на лов, който още не е свършил. — Да, Бакстър беше престъпник. Но той беше само богаташ, който прецакваше други богаташи. В крайна сметка — безобиден. Пистолетът му беше сувенир. Нямаше патрони вътре. Барутният нагар имаше неясни и неопределени източници.

— Знам всичко това, Рон.

— Но не знаеш за Один.

— Кой?

— Один. Не съм сигурен кой е той, чернокож или бял и на колко е години. Знам само, че има връзки с бандите в източен Ню Йорк. Споменаваше се за него в записките на единия от детективите, които са работили по случая „Бакстър“. Бакстър е бил гъст с Один. Говорих с детектива. Не е проследил дирите на Один, защото Бакстър е бил убит и разследването било прекратено. Отделите „Банди“ и „Наркотици“ не са чували името. Один е загадъчен човек. Но аз поразпитах на улицата и най-малко двама души казаха, че са чували за него. Свързан е с някаква нова дрога. Нарича се кеч. Чувала ли си я?

Сакс поклати глава.

— Може би я е прекарвал от Канада или Мексико. Може би е финансирал канала. Или дори я е произвеждал. Вероятно това е била причината да убият Бакстър. Не е било случайно затворническо сбиване. Бил е взет на прицел, защото е знаел твърде много за този наркотик. Както и да е, работя под прикритие… Неофициално, по собствена инициатива. Подшушнах тук-там, че се нуждая от дрогата, която прави Один. Твърдях, че адски ме боли главата. — Пуласки почувства, че се изчервява. — Господ ще ме накаже за това. Но имам белег и хората ми повярваха, че се нуждая от онази дрога, каквато и да е тя.

— И?

— Искам да докажа на Линкълн, че Бакстър изобщо не е невинен. Той е работил с Один, финансирал е производството или вноса на кеч. Че Бакстър може би е използвал пистолета. Че заради мръсотията, в която се е забъркал, умират хора. — Рон поклати глава. — И Линкълн ще осъзнае, че не се е провалил, и ще се върне на работа.

— Защо…

— Не казах на никого ли? Защо съчиних историята? Ти на мое място какво би казала? Да се откажа? Неофициална операция под прикритие, да харча собствените си пари, за да купувам наркотици…

— Какво?

— Само веднъж. Купих малко оксиконтин. Пет минути по-късно го изхвърлих в канала. Но трябваше да извърша покупката. Да внуша доверие. Не обвиних в незаконно притежание на оръжие един бандит, за да гарантира за мен. Стъпвам по тънък лед, Амелия.

Той погледна папката с разследването на Гутиерес и си помисли: Постъпих глупаво. Къде ми беше умът!

— Близо съм, наистина съм близо. Платих две хиляди долара за следа към този Один. Имам чувството, че планът ми ще проработи.

— Знаеш какво казва Линкълн за чувствата.

— Сега, след като той помага в случая с Неизвестния заподозрян 40, спомена ли, че може отново да работи за полицията?

— Не. Каза ми, че нищо не се е променило. — Сакс направи гримаса. — Той работи с нас предимно за да събере аргументи за гражданско дело заради Санди Фромър.