Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Лон! — Пуласки скочи на крака и стисна ръката на детектива.

— Добре, добре. По-полека със стареца. — Всъщност Селито беше на средна възраст.

— Желаеш ли нещо, Лон? — попита Том, който му беше отворил да влезе.

— Да, по дяволите. Ако ти си го пекъл, искам.

Болногледачът се усмихна.

— Някой друг?

Останалите отказаха.

Селито беше осакатял и дълго време беше изваден от строя благодарение на престъпник, който го беше отровил. Лон едва не умря и беше подложен на продължително лечение и терапия. За една година отслабна двайсет килограма. Оредялата му коса се прошари. Костюмът му изглеждаше още по-измачкан от обикновено на новото му гъвкаво тяло. Дрехите му бяха станали широки и кожата му беше увиснала на места.

Селито влезе по-навътре в стаята, вперил очи в Джулиет Арчър.

— Какво е това… — Той млъкна.

Райм и Арчър се засмяха.

— Може да го кажеш.

— Аз…

Джулиет наклони глава настрана.

— Изложение на инвалидни колички?

Селито се изчерви, макар че рядко го правеше, и рече:

— Щях да кажа събрание, но твоето е по-смешно.

Линкълн ги запозна.

— Аз съм стажантка — каза Арчър.

Селито стрелна с поглед Райм.

— Ти? Наставник? Господи, Джулиет, желая ти успех.

Сакс прегърна Селито. Тя и Линкълн често се виждаха с детектива и приятелката му Рейчъл, но откакто Райм не се занимаваше с криминални разследвания, а Селито излезе в болнични, не бяха работили заедно.

— Еха! — Очите му блеснаха, когато Том донесе сладкиши. Селито грабна един и бързо го излапа. Том му даде кафе.

— Благодаря.

— Не искаш захар, нали?

— Напротив, искам. Две бучки. — Навремето Селито беше решил да отслабне, като пие кафе без захар и сметана с поничките. Сега, след като се беше вталил, можеше да си угажда.

Той огледа критично дневната, превърната в лаборатория. Половината оборудване беше покрито с найлони. Десетината бели дъски бяха обърнати към отсрещната стена.

— Господи, излизам в отпуск и всичко отива по дяволите — възкликна и се усмихна. — И ти, Амелия. Чух за твоя лов на едър дивеч по ескалатори в бруклински молове.

— Какво точно си чул ? Предадох навреме доклада за произшествието.

— Само хубави неща — отговори детективът. — Сега те имат за госпожица Находчивост. И още по-хубаво. Заслугата е на Мадино. Наскоро му предложиха място в Главното управление. Затова имаш подкрепата на звезда.

— Феновете подкрепят звездите, Лон, не обратното — кисело каза Райм.

— Господи, редовно ли те биеха хлапетата в училище, господин „Вдигам ръка пръв с правилния отговор“?

— Хайде после да наваксваме с неуместните въпроси, а? Лон, какво казваше? Голямата картина?

— Прочетох онова, което ми изпрати.

Селито беше експертът, на когото Райм беше изпратил информацията по случая с Неизвестния заподозрян 40. Линкълн се бе подсмихнал на лаконичния му отговор.

Да, добре. Утре…

— Първо, този човек е пълен извратеняк.

Точно, но неуместно.

— Лон? — малко нетърпеливо го подкани Райм.

— И тъй, к’во знайм? Той си пада по продукти, потребителски стоки, дето ги внасяме в домовете си и са обращат срещу нас. Изводът ми? Той се цѐли в две мишени.

— Какви ги говориш? — учуди се Райм.

— Бъзикам се, Линк. Не можах да устоя. От месеци не си ми мачкал топките с уроци по граматика. Извинявай — обърна се Селито към Арчър.

Тя се усмихна.

— Добре — продължи той. — Заподозреният има две цели. Използва контролерите, за да направи изявление или да вземе на прицел богати хора, които купуват скъпи неща. Това е избраното от него оръжие. Шибано е, но това е положението. Втората му цел е самозащита. Той трябва да спре хора, които го преследват, тоест нас. По-точно теб. Бил е на местопрестъпленията, за да въведе кода да манипулира контролера, нали?

— Да — отговори Арчър. — Може да хакнеш облачен сървър от всяка точка на света. Той обаче е искал да бъде наблизо. Смятаме, че в това може би има морален елемент — уверява се, че няма да нарани деца или по-бедни хора, които не харчат много пари, за да се глезят с разни луксозни продукти.

— Или се възбужда, като гледа — обади се Сакс.

— Може да е останал, за да види кой го преследва. Екипът за събиране на улики — ти, Амелия, и Рон.

— И аз бях на едно от местопрестъпленията — каза Райм. — Когато запали офиса на човека, който го е научил как да хакне контролерите. — Линкълн направи гримаса. — И е видял и Евърс Уитмор, адвоката.

— От полицията ли е? — попита Селито.