Джефри Дивър - Стоманена целувка

— „Алгонкуин Транспорт“? — Пероне се успокои малко. — Чаках да се появи някой, но не дойде никой. Какво можех да направя? Да пусна обява ли? Намерени оксиконтин, оксикодон и пропофол на стойност два милиона кинта. Обадете се на този номер.

— Не се е случило нищо лошо. Но е време за моите пари.

— Не беше необходимо да нахлуваш като шибания Кръстник.

Ник се намръщи.

— При цялото ми уважение, Джон, какво се случи със собственика на склада, където оставих боклуците? Стан Редман?

Пероне се поколеба.

— Нещастен случай. На строеж.

— Чух, че си го погребал жив, след като се опитал да премести стоката по собствена инициатива.

— Не си спомням такова нещо.

Ник го стрелна с ироничен поглед.

— А сега парите. Спечелих ги. И се нуждая от тях.

— Предлагам шестстотин хиляди.

— Не преговаряме, Джон. Дори да си отишъл при най-неотстъпчивия търговец на крадени вещи в града, ти си изпрал петдесет и пет процента. Това е повече от милион. А се обзалагам, че не си го направил. Ти изобщо не си падаш по отстъпките. Продал си стоката на улицата и вероятно си спечелил чисти три милиона.

Пероне повдигна рамене, сякаш искаше да каже: Да, горе-долу.

— И така, ето каква е сделката. Искам един милион и документи, че това е заем — от фирма, която не може да бъде проследена до теб или някой друг с криминално досие. Едва когато имаме подписано споразумение, дългът ще бъде опростен. Аз ще се тревожа за данъчните, ако се стигне дотам.

Гримасата на Пероне изразяваше неволно възхищение.

— Добре. Искаш ли още нещо, Ник?

— Всъщност, да. Кражбата от камиона на „Алгонкуин Транспорт“, на моста над канала Гауънъс? Искам да пуснеш слух на улицата, че не съм я извършил аз. Беше брат ми, Дони.

— Брат ти? Него ли прикриваш?

— Той е мъртъв. Не му пука.

— Каквото и да чуят хората на улицата, никой няма да отмени присъдата.

— Знам. Искам само да го чуят някои, които са свързани.

— Знаех си, че онази стока ще се завърне да ме преследва. Приключихме ли?

— Почти.

— О, боже.

— Има един човек на име Виторио Джера. Собственик на ресторант в Бруклин. Заведението е кръстено на него. „Виторио“.

— Да?

— Искам да накараш някой да отиде при него и да му каже да продаде ресторанта на мен. На половината цена от тази, която той иска.

— Ами ако не се съгласи?

— Нека твоят човек притисне съпругата и дъщерите му. Мисля, че той има и внуци. Направи им снимки в парка и му ги изпрати. Това би трябвало да свърши работа. Ако не, изпрати някого при малката му дъщеря. Тя прилича на курва. Нека я поразходи из квартала.

— Наистина имаш стил, Ник.

— Ти ме ограби, Пероне. Длъжник си ми.

— Добре. Ще подготвя документите. — Пероне се намръщи. — Как разбра за мен, Ник? Сигурно не е било лесно. Аз прикривам добре следите си. Винаги съм го правил.

— От едно досие от миналото. Приключен случай. Не се тревожи.

— Но сигурно има и нещо по-скорошно. Минах през пет различни фирми, откакто ти замина.

— Един мой познат направи проучване. Фреди Каръдърс.

— Той ме е свързал с кражбата на стоката на „Алгонкуин Транспорт“. И е свързал теб и мен.

— Това ме води до последното ми искане — каза Ник.

Пероне кимна бавно. Погледът му остана прикован в нещо зад Ник, върху шапка на закачалката, мазно петно на стената или негова снимка, докато играе голф в Медоубрук.

Или може би в празното пространство.

— Фреди ме докара донякъде днес. Казах му, че се тревожа, че ме следи едно ченге, и се скрихме в паркинга на търговския център „Гранд Сентръл“. Взех такси за остатъка от пътя дотук.

— Ченге?

— Не, не, измислих си го. Исках Фреди да чака там. — Ник имаше идея как да реши проблема.

— Ще се погрижим за това — тихо каза Пероне и се обади по телефона. Минута по-късно дойде Ралф с яките гърди, пищните тиранти и ледения поглед.

— Ник Карели, Ралф Севил.

Двамата се погледнаха в очите и си стиснаха ръцете.

— Имам работа за теб, Ралф — добави Пероне.

— Разбира се, шефе.

Ник взе телефона си, сложи батерията, включи го и изпрати съобщение на Фреди. Не искаше да чува гласа му.

Връщам се. Някаква следа от Кал?

Нямаше следа, разбира се.

Не.

„Къде си?“ — написа Ник.

„Лилаво ниво близо до вратата на «Форевър 21».“

„Ще се видим след 15 минути.“

„Всичко наред ли е?“

Ник се поколеба и после отговори:

„Чудесно.“

Ник каза на Ралф къде се намира Фреди.

— Черен джип „Ескалейд“. — Той погледна Пероне. — И никакво погребване жив. Бързо и безболезнено.