Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Не. Работех с него по гражданското дело за нещастния случай с ескалатора, преди да разберем, че е убийство.

Селито отпи глътка кафе и добави още една бучка захар.

— За заподозрения няма да е трудно да го идентифицира. И ти си твърде публична личност, Линк. Лесно може да намери теб и всичките ти дребни приближени. Ще осигуря охрана на всички. Мога да се справя.

Райм издаде команда на компютъра да направи разпечатка на адреса и телефонния номер на Уитмор. Селито му напомни, че знае личните данни на Купър и Сакс и че ще изпрати охрана в жилищата им. Джулиет каза, че е малко вероятно да е в риск, но Райм беше категоричен.

— Въпреки това искам някого в дома на брат ти. Малко вероятно не означава невъзможно. От сега нататък всички трябва да приемем, че той ни е взел на прицел.

Дневният ред за днес: Народния пазител е планирал още пакости.

И денят е хубав за тази цел.

Прекарах известно време с Алиша и я утешавах. Тя отиде да свърши някаква работа (счетоводителка е, макар че не мога да ви кажа точно къде и точно какво работи. Факт е, че Алиша не се вълнува много за работата си, следователно аз също. Ние не сме типична двойка и животът ни, разбира се, не е напълно сходен). Наслаждавам се на един и после на втори сандвич за закуска на прозореца на моето жилище в Челси. Вкусни, пълни със сол. Кръвното ми налягане е толкова ниско, че докато ме преглеждаше, лекарят се пошегува, че се чуди как още съм жив. Усмихнах се, въпреки че не беше много смешно, изречено от медицинско лице. Бях склонен да му разбия черепа, но не го направих.

Изгълтвам бързо втория сандвич и съм готов да изляза.

Не съм готов обаче за яростна атака на Народния пазител. Първо имам задача.

Днес обличам нов тоалет — този път съм без шапка. Целият свят може да види късо подстриганата ми руса коса. Морскосин анцуг с кантове отстрани на долнището. Грамадните ми обувки. Няма какво да направя с тях. Нуждая се от специален размер. Стъпалата ми са дълги като пръстите и останалите части на мършавото ми тяло. Това състояние се нарича синдром на Марфан 15 15 Наречен на френския педиатър Марфан, който пръв описва този синдром. Дължи се на наследствено обусловена непълноценност на съединителната тъкан. Изразява се в анатомични особености в лицето, наподобяващи птица: деформации на ушната мида, високо небце, понякога вълча паст, гръден кош с клиновидна форма, изкривяване на гръбначния стълб и плоскостъпие. Друг характерен белег са необичайно удължените и тънки крайници и пръсти, тесни длани. Ставите могат да бъдат свръхподвижни. Синдромът на Марфан обаче не води до нарушения в интелекта. — Б.пр. .

Хей, Върн, торба с кокали…

Хей, върлино…

Не мога да обясня на хората, че изборът не е бил мой. Не мога да им кажа, че Господ е мигнал за момент. Или че се е пошегувал. Не мога да изтъкна, че Ейбрахам Линкълн е бил един от нас. Нито пък има ефект, ако кажа: „Дреме ми“.

Затова ги подминаваш — подигравките, ударите, снимките, пъхнати в шкафчето ти.

Освен ако предпочетеш да не ги подминаваш. Ето например партньора на Червенокоска, Линкълн Райм. Тялото му го е предало, но той се справя. Продуктивен член на обществото. Браво на него. Аз поемам по различен път.

Преметнал раницата си през рамо, излизам на улицата, сияеща в този великолепен пролетен ден. Странно е как светът се изпълва с красота, когато си на мисия.

Вървя на запад към реката и колкото повече се приближавам към сивите води на Хъдсън, толкова по-назад се връщам в миналото. Източната и централната част на Челси (близо до мен) са пълни с апартаменти, бутици, шик и луксозни ресторанти. Източната част е индустриална — каквато е била в началото на XIX век. Съзирам сградата, която търся. Спирам, нахлузвам платнени ръкавици и се обаждам по предплатения телефон.

— Печатница „Еверест“ — отговаря глас.

— Едуин Бойл, моля. Случаят е спешен.

— О, така ли? Един момент.

Чакам цели три минути. Колко ли време щяха да се бавят, ако случаят не беше спешен — какъвто всъщност не е, но няма значение.

— Ало, аз съм Едуин Бойл. Кой се обажда?

— Детектив Питър Фолк от Нюйоркската полиция. — Не си падам много по телевизията, но обожавах сериала „Коломбо“ 16 16 Питър Фолк (1927-2011) е американски актьор, който е най-известен с ролята си на лейтенант Коломбо в сериала „Коломбо“. — Б.пр. .

— Така ли? Какво се е случило?

— Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че някой е влязъл с взлом в апартамента ви.