Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Разбира се. Не ми трябва да изпращам послания. Това е само недовършена работа.

— И не искам да разбере, че съм бил аз.

Ралф направи гримаса.

— Ще направя каквото мога, но…

— Постарай се. В телефона му има съобщения от мен. И мои отпечатъци в джипа.

— Ще се погрижа за всичко. — Ралф кимна и излезе от кабинета.

Ник видя голям никелиран автоматичен пистолет на колана му и си помисли, че след половин час един от онези куршуми ще бъде в главата на приятеля му.

Той стана и стисна ръката на Пероне.

— Ще взема такси до града.

— Ник?

Ник спря.

— Интересува ли те да правиш бизнес с мен?

— Искам само да отворя собствен ресторант, да се установя и да се оженя. Но разбира се, ще си помисля за това. — Ник излезе от кабинета, извади телефона си и набра номер.

Райм гледаше Амелия, когато телефонът ѝ иззвъня.

Тя извърна очи от него и отиде в ъгъла на дневната, за да отговори на обаждането. Обърна се с гръб към стаята. Той се запита дали я търси майка ѝ. Раменете ѝ се прегърбиха. Наред ли беше всичко? Линкълн знаеше историята на конфликтите между майката и дъщерята, но също така знаеше, че отношенията им са се подобрили с течение на годините. Роуз беше омекнала. Амелия също по отношение на майка си. Годините минават, остротата се притъпява. Ентропия. А сега и болестта на Роуз. Райм много добре знаеше, че нечие физическо състояние може да промени всичко.

Той не чу много от разговора. Само накрая „ресторант“, „уреди се“ и „честито“. Сакс звучеше въодушевено. И после, след като слуша известно време, тя каза: „Имам доверие в теб“.

Явно не беше Роуз. Тогава кой?

Линкълн отново насочи вниманието си към уликите на белите дъски и доближи инвалидната си количка. Размишленията му бяха прекъснати от Лон Селито.

— Нещо сходно в НБДП?

— Не — отвърна Райм. Четиринайсетте досиета на хора и седемте досиета за имущество в Националната база данни за престъпността бяха съсредоточени върху индивиди с издадени съдебни заповеди за арест или заподозрени за кражба и продажба на имущество. Беше невъзможно да провериш профил на престъпление или сходни престъпления и да изскочат няколко имена, но системата на ФБР не беше предназначена за това.

— В медийните и научните сайтове намерих много статии и репортажи за случаи на хакване на интелигентни системи — каза Джулиет Арчър. — Предимно заради самото хакване. Синът ми каза, че това е естеството на заниманието. Предизвикателството. Никой не е превърнал умишлено в оръжие някой уред, въпреки че някои хакери са поемали контрола върху автомобили и светофари.

— Светофари. Страшно е да си го помислиш — обади се Селито.

— По-евтино е да използваш безжичните контролери в тях. Не е необходимо да копаеш и да поставяш кабели — продължи Арчър.

— Солидни знания — отбеляза Селито. — От теб ще стане добро ченге.

— Ще ми е трудно да взема теста по физическа годност.

— Линк по цял ден си седи на задника — измърмори Селито. — Може да даваш консултации. Да му станеш конкурент. Да го поддържаш във форма. — Детективът с измачкания костюм отново разгледа уликите. — Това ли е профилът му, по дяволите? Може би експлозиви, но напоследък не е имало бомбени атентати. Токсини, но никой не е отровен. Какво мислите, че изработва? Шкафове или лавици за книги? Остъклени?

— Не — отговори Райм. — Частиците стъкло са стари. Амелия намери и силикон за прозорци. Не мисля, че стъклата на мебелите се монтират със силикон. Говоря за жилища. Пък и виждаш ли каучука? Беше намерен заедно с амоняка. Това ми подсказва, че заподозреният е сменил счупен прозорец и е почистил новия с гумена миячка и хартиена кърпа. — Гласът му постепенно заглъхна, докато гледаше написаното на дъската. — Прозорец.

— Дори убийците психопати трябва да правят ремонти вкъщи — обади се Рон Пуласки. — Вероятно това не е свързано със случая.

— Но той го е поправил съвсем наскоро — замислено каза Райм. — Следата беше прясна и открита заедно с други улики на местопрестъплението. Само размишлявам, но ако ще влизаш с взлом в нечий дом или офис…

— Може да се облечеш като майстор — довърши мисълта му Селито.

— Слагаш си работен гащеризон — продължи Сакс. — Носиш ново стъкло. Влизаш, взимаш каквото ти трябва, сменяш стъклото, почистваш го и си тръгваш. Всеки, който гледа, ще си помисли, че си домоуправителят или че са те наели да направиш ремонт.

— Пък и той вече се е правил на работник — в Театралния квартал — добави Джулиет.