Джефри Дивър - Стоманена целувка

Искаше ми се отново да използвам моите надеждни експлойти, но онзи ден търсих усърдно и не открих продукти с вградени контролери, които молят да бъдат пуснати в мрежата или да изстрелят данни към небето. Но както знам от дървообработването, понякога се налага да импровизираш. Бразилско розово дърво, няма на склад? Тогава използвам индийско. Не е толкова наситено и пищно розово. Реже се по различен начин. Изглажда се различно. Но върши работа.

И понякога детската количка, тоалетната масичка или застланото с памучен плат легло стават по-хубави, отколкото си планирал.

И така, да видим сега дали импровизацията ми тук ще проработи. Много е елементарна. Приспособих дистанционно устройство за отваряне на гаражна врата да направи късо съединение на лампа в дневната на Роуз. Преди няколко минути натиснах бутона, който изгори бушона. И Роуз тръгна надолу по стълбите да намери електрическото табло и да го оправи.

Обикновено това е лесно. Само го натискаш да се върне на мястото си.

Нека бъде светлина…

Само че този път няма да стане така. Защото аз отклоних главния кабел от входящия кабел към самото електрическо табло. Металният капак е жив проводник, по който протичат двеста и двайсет волта и множество чудесни, спиращи сърцето ампери. Дори ако Роуз направи разумното, безопасното, и изключи централното захранване, преди да щракне бушона, пак ще трябва да отвори капака, за да го направи.

И бум!

Сега тя е на няколко крачки от електрическото табло. И после, за съжаление, се скрива от погледа ми.

Но е ясно къде е. И сега посяга към дръжката…

Да!

Жалък завършек. Но виждам, че проработва идеално.

Когато Роуз затваря веригата с тялото си, главният кабел прави късо съединение и угася електричеството в цялата къща. Лампите на горния етаж, мазето и външната врата угасват.

Струва ми се, че чувам бръмчене, но може би си въобразявам. Твърде далеч съм, за да го чуя.

Сбогом, Роуз.

Ставам и тръгвам бързо.

Една пряка по-нататък по тази приятна улица чувам сирени. Усилват се. Любопитно. Насам ли идват? Възможно ли е да търсят мен?

Досетила ли се е Червенокоска? Че ще излея гнева на Едисон върху мама?

Не, невъзможно. Това е случайно съвпадение.

Не мога да не съм доволен от работата си. Научи ли си урока, детектив Червенокоске? Аз не съм човек, с когото можеш да се заяждаш.

Какъв ден, какъв ден!

Той с нетърпение очакваше да се прибере вкъщи.

Доктор Нейтън Евърс спокойно управляваше големия си седан в уличното движение в Бруклин. Хенри Стрийт в Хайтс не беше толкова оживена. Добре. Той се протегна и чу, че ставите му изпукаха. Петдесет и седем годишният хирург беше уморен. Днес беше оперирал шест часа. Два жлъчни мехура. Един апендикс. И други. Не трябваше да оперира той, но младият хирург със скалпела се нуждаеше от помощ. Част от медицината е свързана с диагностика, консултации и бизнес, а друга — с разрязване на човешкото тяло.

Младият хирург не беше специалист по втората част, но Нейтън Евърс беше.

Вярно, беше капнал от умора, но доволен. Чувстваше се добре, пречистен. Никой не се мие и търка повече от лекарите, особено хирурзите. Приключваш смяната си — също като работник на поточна линия — и си взимаш най-горещия от всички горещи душове. Най-силният сапун. Тялото ти трепти, в ушите си чуваш жужене.

Споменът за жлъчката и кръвта бяха отмити и сега Евърс се беше настроил за съпругата и децата си. Наслаждаваше се на приятното пътуване в тази приятна част на града, която харесваше. Скоро щеше да види съпругата си, а по-късно тази вечер — дъщеря си и първото си внуче. Момченце на име Каспър.

Хм. Каспър.

Това не би бил неговият избор на име.

Каспър? Като духчето? Наистина ли? Интересно.

След това обаче, когато видя сбръчканата малка топчица пред себе си, докосна мъничките му пръстчета и изпадна в захлас пред озадачената усмивка на бебето, Евърс реши, че всяко име е чудесно. Балтазар, Фредерико, Аслан, Сю. Нямаше значение. Раят беше тук, на земята, и в този момент, докато гледаше в очите внучето си, той си спомни защо е положил Хипокраговата клетва. Защото животът е безценен, изумителен. Заслужава си да му посветиш своя живот.

Евърс включи сателитното радио, натисна предварително настроен бутон и започна да слуша чудесното шоу на Тери Грос.

— Това е „Свеж въздух“…

И в същия момент колата му пощуря.

Двигателят изведнъж заскърца, сякаш Евърс беше настъпил до пода газта; светлините на таблото започнаха да присветват и угасват хаотично, без да докосва нищо, сякаш системата подаде команда на мотора да увеличи скоростта до сто и петдесет километра!