Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Може да е влязъл някъде, за да провери дали има устройство с контролер — предположи Селито. — Онова нещо, „Дейта Уайз“.

— Не се е налагало — подчерта Арчър. — Първата му жертва, Тод Уилямс, е изтеглил списъка с продукти с контролери и с хората или фирмите, които са ги купили.

Райм с удоволствие слушаше разсъжденията ѝ.

— Да, да, точно така — съгласи се Селито.

— Щях да забележа, ако стъкълцата, които намерихме, бяха матирани — каза Райм. Той е заменил стъклото с прозрачно, за да вижда зоната на убийство. Но счупеното стъкло е било прозрачно. Може да е било старо или евтино, но е прозрачно. Искам да поработя върху това. Да допуснем, че нашият сценарий с поправянето на прозорец, е правилен, и смело да предположим, че той планира друго нападение. Значи този сценарий му е необходим, защото на мястото на прицел няма продукт с вграден контролер.

— И защото иска да убие някого, който не е в списъка — бързо добави Сакс. — Определен човек, не произволен потребител.

— Добре — съгласи се Райм. — Да поработим върху това.

— Но защо? — попита Джулиет.

Линкълн затвори очи за момент и после веднага ги отвори.

— Защото вижда в него заплаха. Както предполага Лон. Това е втората мисия на извършителя. Да спре онези, които го преследват или заплашват. Нас. Или може би свидетел, който го познава и може да заподозре нещо. Има ли нещо в уликите, което предполага жертва, без връзка с продуктите и с манифеста му срещу потребителите?

Той се втренчи в информацията на дъските. Въпреки че източникът на някои улики не беше потвърден (Куинс??) , всичко останало беше идентифицирано — с изключение на едно.

— По дяволите, Мел? Какво е това растение? Попитахме Дружеството по градинарство преди цяла вечност.

— Беше вчера.

— Цяла вечност, както казах — троснато отвърна Райм.

Купър потърси номера и се обади.

— Професор Анистън? Аз съм детектив Купър от Нюйоркската полиция. Изпратих ви проба от растителна микроследа, която намерихме на местопрестъпление. Извадихте ли късмет? Времето ни притиска… Добре. — Мел погледна останалите. — Сега ще я погледне.

— Което означава, че искането ни не е било особено обременяващо — измърмори Линкълн може би по-силно, отколкото би трябвало.

Езикът на тялото на Купър се промени, когато телефонният разговор се възстанови. Той записа нещо в тефтера до себе си.

— Разбрах. Благодаря, професоре. — Мел затвори. — Рядко растение. Не се среща много често.

— Това означава рядко, Мел. Какво е, по дяволите?

— Частица от лист на хибискус. Но рядкото е, че е син. Източниците ще са ограничени…

— Боже мой! — възкликна Амелия, извади телефона си и натисна бутон за бързо избиране. — Аз съм детектив 5885, Сакс. Трябват ми полицаи на Мартин Стрийт 421, Бруклин. Вероятно в момента се извършва нападение. Заподозреният е бял мъж, метър осемдесет и пет — метър и деветдесет, тегло около седемдесет килограма. Може би е въоръжен… Тръгвам веднага…

Тя затвори и грабна сакото си.

— Къщата на майка ми. Подарих ѝ син хибискус за рождения ден. В задния ѝ двор е, точно до прозореца на мазето. Той е заредил нещо там.

Сакс се втурна към вратата, набирайки номер на телефона си.

Нещо беше изщракало.

Роуз Сакс беше във влажното мазе на къщата си в Бруклин. Миришеше на мухъл. Тя бавно вървеше към електрическото табло. Бавно, но не заради състоянието на сърцето си, а заради безпорядъка в мазето.

Роуз огледа кашоните, рафтовете и закачалките, отрупани с увити в найлони дрехи.

Дори тук тя се чувстваше добре, въпреки че се наложи да отбегне една дебела паяжина.

Добре.

Роуз обичаше дъщеря си и беше признателна за всичко, което тя правеше за нея. Амелия обаче беше прекадено грижовна и твърде много се притесняваше за операцията. Стой вкъщи, мамо. Хайде. Не, аз ще те закарам. Не, аз ще купя вечеря.

Това беше мило от нейна страна, но истината беше, че Роуз няма да рухне в дните преди операцията. Очевидно беше какво си мисли Ами — че майка ѝ може да не се събуди от дълбокия син, докато хирургът изрязва части от сърцето ѝ и ги заменя с тръбички от не толкова важна част на тялото ѝ.

Тя искаше да прекарва колкото е възможно повече време с майка си — в случай че част А се окаже несъвместима с част Б, въпреки че Господ, между другото, никога не е имал намерение да ги прави съвместими.

Мобилният ѝ телефон звънеше на горния етаж.

Да оставят съобщение.

Или може би упорството — и настойчивостта — на Амелия бяха присъщи на безкомпромисния ѝ характер.