Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Добре, детектив.

Сакс не чу дали полицаят добави още нещо, защото се съсредоточи да се вмести между две превозни средства, между които нямаше място да мине трето. Ревът на двигателя на ториното ѝ попречи да чуе дали се осъществи контакт. Разсвириха се клаксони. Съдете мен, съдете градската управа , помисли си тя. И ядосана, че е загубила ценни секунди да удря спирачки, рязко превключи скоростите и отново настъпи газта.

— Още хора на мястото — повтори на патрулния полицай и затвори, а след това подаде команда на мобилния телефон: — Обади се на Райм.

Той отговори веднага.

— Сакс. Къде си?

— Качвам се на Бруклинския мост… Почакай.

Амелия заобиколи някакъв кретен с един от онези ниски велосипеди, които караш в полулегнало положение. Гумите на форда ѝ захапаха настилката на моста. Колата не се плъзна и се стрелна напред. Отпред имаше свободно пространство и Сакс отново настъпи газта.

— Лон вече се обади на Командния оперативен център. Засега нищо. Проверяваме и метрото.

— Добре. И… О, боже!

Амелия удари спирачки, превключи на втора скорост, дръпна ръчната спирачка и приплъзна колата, за да спечели малко пространство.

— Сакс!

Ториното спря на две крачки зад такси, под ъгъл четиридесет и пет градуса на лентата. Пред таксито, в което за малко не се блъсна, имаше огромно задръстване.

— Движението спря, Райм. По дяволите. Напълно спря. И аз съм по средата на моста. Може ли да помолиш Мел или Рон да ми кажат маршрут без натоварено движение, щом сляза?

— Почакай — отвърна Райм и извика: — Лон, трябва ми движението от източния край на Бруклинския мост до дома на майката на Амелия!

Сакс слезе от колата и се втренчи напред. Море от автомобили. Всичките неподвижни.

— Защо сега? — измърмори тя. — Защо сега, по дяволите?

Телефонът ѝ иззвъня и екранчето показа номер, който Сакс познаваше. Патрулният полицай, с когото беше говорила неотдавна. Тя остави Райм на изчакване и отговори на обаждането.

— Съжалявам, детектив. Към мястото потеглиха дузина патрулни полицаи с мотори и аварийната служба изпрати камион. Обаче странна работа. Хайтс, Каръл Гардънс, Кобъл Хил. Навсякъде има задръствания.

Амелия въздъхна.

— Дръж ме в течение — отговори тя и се прехвърли на обаждането до Линкълн.

— Там ли си, Сакс? Можеш ли да…

— Тук съм, Райм. Казвай.

— Ще останеш известно време в задръстването. Изглежда са станали пет тежки катастрофи горе-долу по едно и също време. Близо до дома на майка ти.

— Мамка му. Обзалагам се, че е той. Неизвестният заподозрян 40. Спомняш ли си какво каза Родни? Той може да прецаква автомобили с контролери. Това е направил. Ще оставя колата тук и ще взема метрото. Ключовете ще бъдат под задната седалка.

— Ясно.

Сакс тръгна на изток по моста. Половин час по-късно — след като се качи на метрото и после тича — тя беше в къщата на майка си. Втурна се в дневната, кимайки за поздрав на полицаите и медиците, и после спря.

— Мамо.

— Миличка.

Двете се прегърнаха. Майка ѝ беше съвсем крехка в обятията ѝ.

Но беше жива и здрава.

Сакс отстъпи назад и я огледа. Роуз беше бледа, но вероятно от страх. Не беше пострадала физически от нападението на Неизвестния заподозрян 40. Медиците бяха дошли за всеки случай, като предпазна мярка заради състоянието на сърцето ѝ.

Роуз обаче се беше разминала на косъм. Райм беше обяснил на Сакс, че когато осъзнали, че майка ѝ е възможна мишена, той и екипът стигнали до заключението, че заподозреният вероятно е заложил някакъв капан с електричеството в дома ѝ, тъй като бяха открили следи от оголени жици.

Отначало не знаели какво да направят, освен да кажат на Роуз да излезе от къщата. Тя обаче не вдигала телефона, а съседката, на която Сакс позвъни, не беше вкъщи. Те се опитваха да се досетят какво точно е направил заподозреният, когато Джулиет Арчър изтърси:

— Трябва да направим онова, което е направила с циркуляра Амелия в Театралния квартал. Да изключим електричеството. Мрежата! Да изключим електричеството на квартала!

Райм нареди на Лон да го направи.

И го сториха тъкмо навреме. Патрулните полицаи, пристигнали първи на мястото, установиха, че заподозреният е саботирал електрическото табло, към което беше посегнала Роуз в момента, когато електричеството угасна. Сега отново беше включено. Сакс не искаше да мисли за оплакванията, изгубената информация в компютрите и прекъснатите комуникации. Но щяха да се справят с това. Най-важното беше, че майка ѝ е жива.