Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Ти намери медни частици по-рано, но сега разполагаме с жицата — отбеляза Купър.

Жицата беше с диаметър 3,2 милиметра, по американския стандарт.

— Може да пренася доста висок волтаж — каза Райм. — Колко, Мел? Четиридесет ампера?

— Точно така, на шейсет градуса по Целзий.

— А производителят?

Линкълн видя, че върху черната изолация има букви.

Купър ги погледна.

— „Хендрикс Кейбъл“. Популярна търговска марка. Продава се на много места.

Райм се намръщи.

— Защо престъпниците не пазаруват в уникални магазини? И пак е използвал макетен нож, за да я среже, нали?

— Да.

— Ами изолирбандът?

— Вероятно е с добро качество — каза Купър, докосвайки част от него със стоманена пинсета. — Добър слепващ материал, траен. По-евтините видове изолирбанд покриват неравномерно и са тънки.

— Изследвай го. Виж дали ще получим търговската марка.

Газовият хроматограф извърши магията си. Мел прегледа резултатите и ги показа на монитора.

— Изглеждат широко разпространени — каза Арчър. — Тези съставки не се ли срещат във всеки вид изолирбанд?

— Качеството — рече Линкълн. — Качеството е всичко.

— Проверявам количествата на всяко от тези вещества в база данни — обясни Купър. — Разликата е в микрограмове. Би трябвало да получим отговор след… Аха, ето го. Едно от тези.

На екрана пишеше:

„Изолирбанд и лейкопласт Лъдлъм“

„Коноко Индъстриал Продъктс“

„Изолирбанд Хамърсмит“

— Добре, добре — измърмори Райм.

Сакс оглеждаше пликчето, което беше вдигнала по-рано. Дистанционното реле, което беше предизвикало късо съединение в осветлението на Роуз. Купър го сложи под микроскопа. Заразглеждаха изображението на екрана.

— Тук има антена — посочи той. — Сигналът постъпва и затваря превключвателя тук. Не е правено по поръчка. Съставна част е от нещо друго. Виждате ли основата? Използвал е различни части на платката. Има кодов номер.

Райм не го беше видял.

Без да откъсва очи от монитора, Купър започна бързо да пише на клавиатурата. Минута по-късно те отново насочиха вниманието си към екрана.

— Дистанционно управление за отваряне на гаражна врата „Хоум-Сейф Продъктс Атлас“, модел с широк обхват. Отваря вратата от петдесет метра. Предполагам, че извършителят е извадил превключвателя и е изхвърлил останалото.

Другите следи включваха още стърготини от орехово дърво, частици стъкло от къщата на Роуз и още лепило като онова от предишното местопрестъпление, но нищо ново.

— Запиши всичко на дъските.

— Престъпление: опит за нападение.

— Заподозрян: Неизвестният заподозрян 40.

— Жертва: Роуз Сакс, невредима.

— Средство на нападението: манипулирано електрическо табло, за да убие с електрически ток

Улики:

— Няма пръстови отпечатъци и ДНК.

— Изолация „Хендрикс Кейбъл“.

— Още лепило, като от предишно местопрестъпление

— Стърготини от орехово дърво

— Частици стъкло, свързани с предишно местопрестъпление (това място).

— Заподозреният е носел памучни ръкавици с телесен цвят.

— Изолирбанд от една от:

—> „Изолирбанд и лейкопласт Лъдлъм“

—> „Коноко Индъстриал Продъктс“

—> „Изолирбанд Хамърсмит“

— Дистанционно устройство за отваряне на гаражни врати „Хоум-Сейф Продъктс Атлас“.

— Всичко се среща често, нали, Мел? — попита Райм.

— Да. Продава се в стотина магазина в района. Не помага много.

— Той е импровизирал нападението в дома на майка ти, Сакс — каза Линкълн.

— Не е планирал предварително нападението срещу майка ти, Амелия — едновременно с него каза Арчър.

Райм се засмя, че говорят едновременно почти едно и също, и обясни на Сакс:

— Заподозреният е планирал предварително всички други нападения срещу жертвите си. Но е взел решението да нападне майка ти в последната минута. Не е очаквал, че ти ще си толкова упорита и че ще представляваш такъв голям риск за него. Това означава, че е купил изолирбанда, електрическата жица, стъклото, силикона и дистанционното за отваряне на гаражни врати горе-долу по едно и също време, вероятно някои от тези неща или всичките от едно място. Би било умно да ги купи поотделно в период на няколко дни или седмици, но не е имал избор. Трябвало е да те спре.

Арчър погледна таблицата.

— Може би и частите за бензиновата бомба, която е използвал, за да запали офиса на Тод Уилямс.

— Много е вероятно — съгласи се Линкълн. — Да започнем с дистанционното за гаражни врати. Какво ще кажеш, Сакс?