Джефри Дивър - Стоманена целувка

На покрива отсреща наблюдаваше полицай. Сложното му оборудване беше насочено към двустайния апартамент на втория етаж на Западна двайсет и втора улица.

— Не, детектив. Няма термални показания, но вътре може да има хора, които играят на карти и пушат пури, обаче щом щорите са спуснати, не мога да разбера.

— Прието.

Заподозреният вече не беше неизвестен. Той беше идентифициран.

Върнън Грифит, тридесет и пет годишен, жител на Ню Йорк. Собственик на къща на Лонг Айлънд, която беше наследил и наскоро продал. Беше наел апартамент в Челси за една година. Имаше няколко нарушения като млад за училищни сбивания, но нямаше криминално досие като пълнолетен. И странно, никакви истории на социална активност, докато преди няколко дни не беше започнал да използва потребителски продукти, за да убива граждани на Ню Йорк и да се назове „Народен пазител“.

Едуин Бойл е бил негов съсед, докато по все още неизвестна причина Грифит не го беше удрял с чук до смърт няколко преки по-нататък по същия неелегантен начин, както беше направил с Тод Уилямс.

— Отцепихме цялата пресечка — каза Бо Хауман, шефът на отряда от специалните части. Слабият, прошарен мъж с издълбано от бръчки лице и Сакс огледаха разположението на жилищната сграда на лаптопа му. Чертежът беше от отдел „Сграден фонд“ и беше стар, отпреди десетина години, но апартаментите в Ню Йорк рядко претърпяваха големи вътрешни ремонти и преустройства. Собствениците не искат да плащат за това. Само когато се появи възможност за златна мина от превръщането на сградата в кооперация с обща собственост или продажба на изгодна цена, изваждат чековите книжки за структурни подобрения.

— Нямаме голям избор — добави Хауман. Това означаваше, че има само една стратегия за влизане и залавяне на Грифит. Сградата имаше само един вход откъм Двайсет и втора улица и една врата в задна уличка. Апартаментът на Грифит имаше една врата, от която се влизаше в дневната. Срещу вратата имаше две стаи и малка кухня вдясно.

Хауман повика шестима полицаи. Като Сакс, и те бяха с тактическо облекло — шлемове, ръкавици и кевларени жилетки.

Той почука с пръст по екрана на компютъра и каза:

— Трима приятелски настроени елементи отзад. Четирима мъже влизат през предната врата.

— Аз съм една от тях — заяви Сакс.

— Тогава трима мъже и една жена влизат през предната врата — усмихна се Хауман. — Единият я разбива, другите трима проникват серийно. Единият отдясно, другият отляво, третият в средата. Прикривайте се взаимно.

Оръжията им бяха като онези, с които бяха убили Осама бен Ладен — „Хеклер и Кох 416“. Този модел беше карабина D14.5RS. Цифрите се отнасяха за дължината на дулото в инчове.

Те приеха инструкциите невъзмутимо, сякаш шефът им обясняваше нов план за почивка за кафе в офиса. За тях това беше ежедневна работа. Сакс обаче чувстваше прилив на жизненост. Тя беше напълно настроена за момента. Да, Амелия беше добра в огледа на местопрестъпления и ѝ доставяше удоволствие с мисловна игра да извлича полезна информация от уликите. Но динамичното нахлуване не можеше да се сравни с нищо . Беше опияняващо и вълнуващо, несравнимо с нищо друго, което бе изживявала.

— Да тръгваме — каза тя.

Хауман кимна в знак на потвърждение и екипите се сформираха.

След пет минути те тичаха по тротоара и правеха знаци на минувачите да напуснат района. Единият полицай отвори предната врата на сградата с шперц с едно-единствено сръчно завъртане и Сакс и другите влязоха вътре един по един. Минаха през преддверието и стигнаха до апартамента на Грифит.

Сакс вдигна ръка и спря екипа. Посочи видеокамерата над вратата на заподозрения. Четиримата се дръпнаха назад, извън обсега на обектива.

— Екип Б, на позиция в уличката. Чисто е — чу се по радиопредавателя.

— Прието — отговори водачът на екип А, строен, слаб чернокож мъж на име Хелър, който стоеше до Амелия. — Тук има камера над вратата. Ще трябва да влезем бързо. — Разговорът се водеше шепнешком по ултрамодерни слушалки и микрофони.

Обикновено те се придвижваха безшумно с ботушите си с гумени подметки, а после разбивачът изчакваше, докато друг член на екипа пъхне малка камера с кабел под вратата. Сега обаче, когато заподозреният може би наблюдавайте тях, трябваше да се втурнат към вратата и да нахлуят светкавично.

Хелър посочи Сакс и после надясно, а след това към друг полицай, и врътна палец наляво. Накрая посочи себе си и придвижи ръка нагоре и надолу като свещеник, който дава благословия. Това означаваше, че той ще поеме средата.