Джефри Дивър - Стоманена целувка

И после драскане.

Сал всъщност не беше сигурен как звучи драскането — може би грамаден рак от филм на ужасите, нещо четирикрако, което търчи, за да избяга от паяк. Кой знае? Но това беше думата, която му дойде на ума. Той продължи работата си. В същото време се чу още един глух удар, по-скоро трясък на падащи предмети и после гласове. Силни.

Сал се изправи и се приближи до отворения прозорец отзад. Гласовете, които се чуваха от апартамента точно под неговия, бяха горе-долу ясни.

— Не… Не… Ти си го направил. Ти си направил онова, което ми казваш, Върнън?

— Налагаше се. Моля те. Трябва да тръгваме.

— Ти ли… Върнън! Чуй се само какво говориш!

Алиша Морган, която живееше в апартамент 1Д, плачеше. Тя беше сред по-свестните наематели. Тиха, плащаше навреме. Плаха. В нея имаше нещо крехко. Гаджето ѝ ли беше при нея? Сал не я беше виждал с мъж. Той се запита за какво ли се карат. Алиша не приличаше на човек, който вдига скандали.

Крехка…

— Аз споделих разни неща с теб! — с треперещ глас каза мъжът — очевидно „Върнън“. — Лични неща! Никога не съм го правил с друг.

— Не и това! Не ми каза, че си правил това, че си наранявал хора!

— Има ли значение? — Гласът на мъжа не беше много по-тих от нейния. Звучеше странно. Но Сал чуваше гнева в него. — Всичко е за добра кауза.

— Върнън, господи… Разбира се, че има значение. Как си могъл…

— Мислех, че ще разбереш. — Сега гласът му беше напевен — и още по-заплашителен. — Ние си приличахме, ти и аз. Толкова много си приличахме. Или ти искаше да изглежда така.

— Познаваме се от месец , Върнън. Един месец. Останах да спя при теб само една нощ!

— Само толкова ли означавам за теб? — Разнесе се силен трясък. — Ти си една от тях! — изкрещя мъжът. — Ти си една от проклетите Безочливи! Не си по-добра от тях!

Безочливи? Сал се зачуди какво означава това. Не разбираше точно какво става, но започваше да се тревожи. Кавгата се разгорещяваше все повече.

Алиша се разрида неудържимо.

— Ти току-що ми каза, че си убил няколко души. И очакваш да избягам с теб?

По дяволите… Убил е някого? Сал извади мобилния си телефон.

Преди обаче да успее да набере 911, Алиша изпищя — звук, който беше прекъснат от сумтене. Чу се още един глух удар, сякаш тялото ѝ се строполи на пода.

— Не — каза тя. — Недей. Върнън, моля те, недей! Не ме наранявай!

Последва още един писък.

Сал скочи и грабна алуминиевата си бейзболна бухалка. Блъсна вратата и хукна нагоре по стълбите към апартамента на Алиша. Използва оригиналния ключ от връзката, отвори вратата и нахлу вътре. Валчестата дръжка се удари в стената толкова силно, че издълба дупка в мазилката.

Задъхан от спринта, Сал се втренчи с широко отворени очи.

— Господи!

Наемателката лежеше на пода. Над нея се беше надвесил огромен мъж. Метър осемдесет и пет или метър и деветдесет, кльощав, извратен на вид. Той я беше ударил в лицето, което кървеше и беше силно подпухнало. От очите ѝ се стичаха сълзи, докато тя хлипаше и безуспешно вдигаше ръце да се защити от онова, което той държеше — чук със заоблен край, надвиснал над главата ѝ, за да разбие черепа ѝ.

Нападателят се завъртя и погледна домоуправителя с обезумели, яростни очи.

— Кой си ти? Какво правиш тук?

— Тъпако, пусни чука! — извика Сал, размахвайки бухалката. Той беше тринайсет-четиринайсет килограма по-тежък от нападателя, макар и петнайсетина сантиметра по-нисък.

Високият мъж присви очи и погледна Алиша, а после отново домоуправителя. Изсъска гърлено, замахна и хвърли чука към Сал, който падна на колене, за да го избегне. Кльощавият тип грабна някаква раница, втурна се към отворения прозорец отзад, хвърли раницата и скочи след нея.

Полицаят вдигна тарана и Хелър отново показа реда на влизане в предната стая на Грифит, защитена с ключалка с код. Всички кимнаха. Сакс остави карабината „Хеклер и Кох“ и извади пистолета си.

Всеки полицай от тактическия отряд винаги сам си избираше оръжието. В затворено пространство Амелия се чувстваше по-удобно с пистолет.

Ченгето замахваше с тарана, когато тя вдигна ръка.

— Почакай.

Хелър се обърна.

— Мисля, че заподозреният е заредил някакъв капан. Това е в неговия стил. Използвай това. — Тя посочи брезентовата му торба. Хелър погледна надолу и кимна. Полицаят измъкна малкия верижен трион.

Амелия извади от джоба си зашеметяваща граната.

Разбивачът включи триона, изряза парче с размери шейсет сантиметра на метър и двайсет във вратата и го ритна. Сакс хвърли вътре зашеметяващата граната и след експлозията — дезориентираща, но не смъртоносна — Хелър и Амелия, които все още стояха навън, коленичиха и насочиха оръжията и фенерчетата си.