Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Какво? — попита Амелия, която четеше текстово съобщение.

— Дистанционното за гаражни врати. Вземи списък на адресите на магазините и после провери дали някой е купил нещата оттам. Започни от Куинс и разшири кръга.

Сакс се обади в Криминалния отдел и събра екип, който да разпита за покупките. След това затвори и им изпрати по имейла списък на нещата, които Неизвестният заподозрян 40 беше купил. Райм забеляза, че тя погледна през прозореца за момент, а след това се обърна и се приближи до него.

— Райм, имаш ли свободна минута?

Един от онези безполезни изрази. Защо просто не каза: „Искам да говоря с теб. Да се отървем от присъстващите“. Той кимна.

— Разбира се.

Линкълн насочи инвалидната си количка към нея и двамата се отправиха към коридора. Отначало Амелия не каза нищо. Той я познаваше добре. Когато някой ти е любовник и партньор в професията, малко неща от психиката му остават скрити. Тя не търсеше драматичен ефект. Преценяваше какво ще каже така, както някой внимателно би измерил наркотик, открит при арест, за да опише точно обвиненията срещу заподозрения. Сакс определено беше импулсивна в някои отношения, но въпросите, близки до сърцето, бяха обвити във внимателен размисъл.

Тя въздъхна, обърна се и седна.

— Искам да говоря за нещо с теб.

— Добре. Казвай.

— Можех да ти го кажа преди няколко дни, но не го направих. Не знам защо. Ник излезе от затвора.

— Карели? Твоят приятел?

— Моят приятел, да. Свърза се с мен.

— И добре ли е?

— Да. Физически. Предполагах, че затворът те променя повече. — Амелия повдигна рамене и на Райм му стана ясно, че тя не иска да тръгне по този път. — Чудех се дали да ти кажа нещо. Не го сторих, но сега се налага.

— Какво предисловие! Моля те, продължавай, Сакс!

В единайсет и половина към обяд на другия ден екипът, който търсеше покупките на заподозрения за импровизираните му оръжия в опита да отнеме живота на Роуз Сакс, отбеляза попадение.

Райм беше отчаян, че се забавиха толкова много, но те бяха направили откритието за дистанционното управление за отваряне на гаражни врати и другите покупки едва късно снощи, когато повечето железарски магазини бяха затворени. И малко от тях отваряха рано днес, в неделя сутринта.

— Шибани неделни закони — изруга той.

Рон Пуласки, който очевидно почиваше по случая „Гутиерес“, беше казал:

— Не мисля, че пуританите са прокарали законодателството за работното време на железарските магазини на този свещен ден, Линкълн. Продавачите вероятно искат да се наспят поне един ден в седмицата.

— Е, не трябва да го правят, когато аз се нуждая от отговори.

След това обаче на Сакс се обади полицай от екипа за издирване. Тя седна малко по-изправено, докато слушаше.

— Ще те включа на високоговорител.

Чу се изщракване.

— Да, ало? Джим Кавано от поддържащия екип на Криминалния отдел.

— Полицай, аз съм Линкълн Райм.

— Детектив Сакс ми каза, че работите по случая. За мен е чест.

— Добре, добре. Е, какво открихте?

— Магазин на Статън Айлънд.

Значи не беше в Куинс. Арчър се усмихна иронично на Линкълн.

С два въпросителни знака…

— Управителят каза, че мъж, отговарящ на описанието на заподозрения, е идвал преди два дни и е поискал устройство за отваряне на гаражни врати, което да работи от разстояние десет метра и повече. Купил и стъкло, силикон за прозорци, изолирбанд и жици. Всичките съвпадат с продуктите, които вие споменахте.

Проблесна надежда…

— С кредитна карта ли е платил? — попита Райм.

— В брой.

Естествено.

— Управителят научил ли е нещо? Име, къде живее?

— Не, но открил някои неща, капитане.

— Наричай ме Линкълн. Продължавай.

— Заподозреният видял някои от инструментите, които се продават в магазина, и попитал за тях. Специализирани инструменти. Каквито се използват в занаятчийството.

— Занаятчийството? — попита Сакс. — Какво занаятчийство?

— Хобита. Модели на самолети, такива неща. Макетни ножове, длета, триони и много малки шлайфове. Купил миниатюрни затегалки. Търсел такива. В магазина, където обикновено пазарувал, нямало.

— Добре. Харесва ми думата „обикновено“. Това означава, че е редовен клиент. Споменал ли е име?

— Не. Казал само, че е в Бруклин.

— Някой да ми намери всички магазини за занаятчийски стоки в Бруклин. Веднага! — извика Райм.

— Благодаря, полицай — каза Сакс и затвори.

Минута по-късно най-големият монитор показа карта. В Бруклин имаше шестнайсет магазина за занаятчийски стоки.