Джефри Дивър - Стоманена целувка

„Да, добре. Утре.“

Неуважението му се стори забавно, но се подразни, че ще трябва да чака, и написа: „Добре, предполагам“, като си помисли: На харизан кон зъбите не се гледат… Райм рязко завъртя инвалидната си количка към входа на дневната, когато чу стъпки. Беше Рон Пуласки, който имаше ключ и си беше отворил.

— Къде се губиш, новобранец? Арестува ли вече Гутиерес?

— Трябваше да се срещна с един човек да ми каже следа. Можеше да почакам, но реших, че е по-добре да се срещна с него сега. Да приключа тази вечер. И…

— Чудесно, чудесно. Амелия каза, че си претърсвал Таймс Скуеър. Какво откри?

— Неизвестният заподозрян се е измъкнал през задната страна на строежа.

— Знаем. Кажи ми нещо, което не знам.

— Бил е с яке „Кархарт“, от онези кафявите, които носят строителите. И каска. Но сигурно ги е захвърлил. Огледахме района, но не ги намерихме. И не видяхме никой, отговарящ на неговото описание. Нямаше нищо и на камерите за наблюдение в метрото и в оперативния център. Мисля, че се е качил на автобус в северна или в южна посока. Седнал е, за да не се забелязва толкова много високият му ръст. Изпратих съобщение на Пътната полиция. Полицаите ще разпитат всички шофьори, за да проверят дали са видели някой, отговарящ на описанието. Някои автобуси имат видеокамери. Ще прегледат и тях.

— Добре. Какво казаха работниците на строежа?

— Двама души са го видели, но казаха само, че е висок и кльощав. Имал нещо като таблет.

— Неговото оръжие. Това е използвал, за да саботира микровълновата фурна. — Райм дръпна назад количката си и продължи да гледа дъската с уликите. — Мислете, всички. Разсъждавайте. Отговорът е тук. — Очите му уловиха погледа на Арчър. Тя го гледаше и се усмихваше. Линкълн си помисли, че по същия начин беше започнал лекцията си в колежа онзи ден. — Да го открием.

— Престъпление: опит за нападение.

— Жертва: Джо Хеди. Дърводелец, член на профсъюза, Бродуей. Бил е електротехник и автомонтьор допреди няколко години в Детройт. Има само леки наранявания.

— Метод на нападението: хакнал е микровълнова фурна с вграден контролер „Дейта Уайз 5000“.

Улики:

— Стърготини от орехово дърво. Нарязани със същото острие като махагона. Вероятно ръчен трион или друг инструмент, не електрически.

— Прозрачно лепило „Бонд-Стронг“. Използва се предимно в изработването на музикални инструменти, но го използват и занаятчии от всички браншове.

— Стъкълца, вероятно от същата партида като преди

— Още силикон.

— Частица от лист. Изпратена за анализ. Чакаме отговор

— Частици от електрическа изолация, срязани с макетен нож.

Допълнителни елементи към профила на заподозрения:

— Вероятно не е професионалист електротехник.

— Занимава се с фино дървообработване или прави музикални инструменти (вероятно първото).

— Носел е яке „Кархарт“ и каска. Вероятно са захвърлени.

— Още едно послание от Народния пазител.

Беше хладна пролетна вечер.

Приятна. Ник Карели и Фреди Каръдърс вървяха по Пето авеню в Бей Ридж. Минаха покрай магазин за принадлежности за йога и „Шотландски поли под наем“, който привлече вниманието на Ник. Той го погледна отново. Да, така се казваше магазинът.

Оттук се виждаше част от короната на Веразано. Страхотен мост. След като го арестуваха, Ник мислеше да се хвърли от него. Но мислите и действията са две много различни неща. Щеше да разстрои твърде много брат си и майка си. Щом безумното импулсивно желание премина, той съжали, че дори си го е помислил.

— Там — посочи Фреди.

Една пряка по-нататък. Кафене „Бей Вю“ 10 10 Bay View (англ.) — изглед към залива. — Б.пр. . Заведението изглеждаше свястно, въпреки че името му лъжеше. Кафенето гледаше на изток, встрани от залива. И не предлагаше гледка към никаква вода — пристанище, океан, канал или локва.

— Трябвало е да го кръстят кафене „Залив някъде наблизо“.

— Какво? — попита Фреди и после схвана. — Добре го каза. Ха!

Кафенето беше чисто вътре. Ник се огледа наоколо, видя къде стоят сервитьорите, каква е касата, къде се намира кухнята, вратите, през които се влиза в нея, как изглежда дъската с менюто, колко сервитьори и помощници има — и дали говорят английски като пръв, втори или трети език. Или дали изобщо го говорят. Къде държат храната. До задната стена бяха наредени големи консерви доматен сос. Празни ли бяха? Само декоративни?