Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Прилича. Е, радвам се, че мога да помогна. Само че не съм сигурен доколко ще бъда полезен.

— Знаеш ли „Фланиган“?

— Миналия месец свърших една работа там. Бива ли те да поправяш разни неща?

— Горе-долу. Електричество. Водопровод.

— Водопровод? — Вон се засмя. — Аз поставям рамки. И слагах рамки там, във „Фланиган“. Старецът ми даде премия. Много мило. Каза, че това са най-хубавите рамки, които е виждал. Както и да е, започнах да идвам тук. Запознах се с някои хора, барманите, персонала. — Той не си направи труда да говори тихо. — Свестни са. Като нас. Не са от разни други страни, каквито виждаш в много заведения. — Стан кимна към Луси/ Кармела.

Ник изпита импулсивно желание да измие ръцете си.

— Та както казвах, опознах хората тук. Харесва им да общуват с мен. Имам дар слово. От баща си. Затова поразпитах и събрах две и две. За онова, което питаше Фреди. Съставих списък. Може би там е човекът, когото търсиш. Има няколко души, чиито имена започват с Дж. Нищо за Нанси. Но всичките имат кучки, за които са женени или които чукат. Ха, или и двете. Ето. — Вон бръкна в джоба си, отмятайки настрана сакото си.

Боже! Ник хлъцна.

Вон носеше оръжие.

Показала се беше дървената ръкохватка на малък пистолет. Вероятно калибър 38 мм.

Господи, лоша работа. Фреди беше казал, че няма начин Стан Вон да носи пистолет.

Може би Вон беше забравил. Или излъгал.

Ник взе мръсния, мек лист хартия.

— Добре ли си?

Ник не беше в състояние да каже нищо. Той се огледа наоколо. Никой друг не беше видял патлака.

— Да. Не съм ял цял ден. Умирам от глад.

— А, добре. Яденето пристига.

Сервитьорката донесе салатите, обилно напоени с дресинг. Ник обаче нямаше апетит.

Вон го погледна и на висок глас каза:

— Коя дума завършва на „ане“ и означава сношение?

Кармела го чу. Ник знаеше, че шегата е за нейна сметка.

— Не знам — отговори той.

— А ти, Луси? — попита Вон и сервитьорката се изчерви. — Той изрева: — Ха! Отговорът е общуване! Схващаш ли?

Тя кимна и се засмя учтиво.

Ник започна да дъвче бързо и се задави.

— По-спокойно. Ще се задушиш и ще умреш… Видя ли? Тя не разбра вица. Не знаеше, че „сношение“ означава и „общуване“. Така общувам с тях .

Господи, седя срещу човек с пистолет. Не, идиот с пистолет.

На Ник не му оставаше нищо друго, освен да се надява за най-доброто.

Той с отвращение изяде няколко залъка, докато преглеждаше имената, които му беше дал Вон. Джаки, Джон, Джони. Бяха общо десет.

— Списъкът не е малък — дъвчейки каза Стан. От устата му покапа дресинг.

— Не. Добър е. Благодарен съм ти. — Имена, няколко адреса и фирми. Нищо не се набиваше на очи. Трябваше да направи още проучвания, но това си го знаеше предварително.

— Според моите момчета — и момичета — тези типове се навъртат във „Фланиган“. Или поне по-рано са ходели там. Не казват с какво се занимават. Схващаш ли? Траят си. Мълчат.

— Да, ясно.

Вон налапа още салата.

— Нали каза, че си гладен? — ухили се той.

— Да, така е. — Ник сдъвка още един залък и го преглътна, полагайки усилия да не повърне. А щяха да му донесат и проклет хамбургер.

Той пъхна списъка в джоба на джинсите си.

И тогава видя човека навън.

Мъж с костюм, който не му стоеше много добре. Прошарена коса. Синя риза, закопчана догоре, вратовръзка. Къса подстрижка. Минаваше покрай ресторанта и гледаше вътре с безразлично изражение на лицето. Спря, присви очи и надникна през стъклото.

Не… О, не… Моля те, Боже.

Ник наведе глава и се втренчи в салатата си.

Още една молба.

Още една молитва.

Не получи отговор.

Вратата на ресторанта се отвори и затвори и Ник чу и усети, че едрият мъж тръгна към сепарето. Право към тях.

Мамка му.

Нямаше значение дали Ник ще погледне новодошлия. Той и без това се беше отправил към тях. Ник реши, че е по-добре да погледне към него. Така щеше да изглежда по-малко виновен. Той го направи и се вгледа в лицето му, като се постара да изглежда равнодушен. Не можеше да си спомни името му, но това нямаше значение, защото знаеше как си изкарва прехраната този човек.

— Виж ти, моят стар приятел Ник Карели.

Мъжът кимна.

Вон го изгледа.

— Как я караш, Ник? Освободиха те от системата, нали? Какво се случи? Престанал си да правиш свирки на надзирателите с хубавите си устни?

Стан преглътна огромен залък от салатата и рече:

— Разкарай се, задник. Ние тук…

Полицейската значка се спря на трийсетина сантиметра от лицето на Вон.