Джефри Дивър - Стоманена целувка

— О, аз…

— Въпросът беше логичен — отвърна Сакс. — И в един идеален свят с неограничени ресурси бих направила оглед на работилницата. Трябва да изследваш всички вероятности.

Райм вероятно би казал на някого да претърси работилницата, но Амелия беше права за ресурсите. Пък и нямаше намерение да застава на страната на една жена срещу друга.

— Мел? Какво друго? — попита той.

Купър откри още микроследи и ги разгледа.

— Още стъкълца, вероятно от същата партида като преди, и още силикон.

— Какво има в онова пликче?

— Частица от нещо…

— Дай да видя.

Купър я сложи под микроскопа и образът се появи на екрана. Приличаше на мъничка матова рибена люспа. За нея беше залепнала частица от махагоновите стърготини.

— Мога да я изследвам с газовия хроматограф — предложи Купър, — но няма достатъчно, за да запазим за съда.

— Ще имаме достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение срещу заподозрения — заяви Райм. — Но първо трябва да го намерим. — Той кимна на Мел. — Изследвай я.

Купър пусна частицата през газовия хроматограф и масспектрометър и след няколко минути погледна компютърния екран.

— Амониев роданид и дициандиамид, урея, колаген.

— Някакво лепило — каза Линкълн. — Обзалагам се, че се използва в дървообработването.

— Да — потвърди Купър, след като намери количествата на откритите вещества в базата данни. — Течно прозрачно лепило „Бонд-Стронг“. Използва се предимно за музикални инструменти, но го употребяват и дърводелците от всяка област.

Арчър се наведе напред с каменно изражение и се втренчи в пликовете с уликите.

— Музикални инструменти ли прави? Какво ще кажете?

Райм се съмняваше.

— Това е рядко хоби или професия. Ако е така, той вероятно е и музикант. Но не сме намерили следи, които предполагат това. Няма колофон, нито конски косми от лък на цигулка или виолончело. От тях често падат косми. Няма миниатюрни стърготини от магаренце на цигулка. Няма втвърдени клетки или мъртва тъкан, отронили се от кожа на пръсти.

— Музикант ли си, Линкълн? — попита Арчър.

— Никога не съм докосвал музикален инструмент.

— Тогава откъде знаеш всичко това?

— Струва си да познаваш инструментите на занаята на потенциални извършители и потенциални жертви. Това свежда до минимум времето, от което се нуждаеш да търсиш източници. Може от това да зависи дали ще арестуваш заподозрения, или ще правиш оглед на следващото му местопрестъпление. Затова съм склонен да мисля, че нашият заподозрян прави мебели или се занимава с фино дърводелство. Но дали това е хобито или професията му? Не знам. И какво по-точно прави с лака, лепилото, шкурката и екзотичните дървета? Продължавай, Мел.

— Частица от растение. От дръжка или лист.

Райм го разгледа и се засмя.

— Въпреки че се подготвяш усърдно, Арчър, понякога нямаш представа какво си открила. Изпрати снимка на клетъчната структура и цветната температура на Изследователското дружество по градинарство, Мел.

Купър изпрати по имейла снимките на пробите.

— Анализът би трябвало да е готов след един-два дни — прочете той отговора.

— Накарай ги да побързат — троснато каза Линкълн. — Спешно е, въпрос на живот и смърт. Не ми пука дали някой пише докторска дисертация за венерината мухоловка. Нашето искане е приоритетно.

Купър изпрати още един имейл и после пак насочи вниманието си към пликовете с улики.

— Добре, ето друго. Частица пластмаса с нещо напечатано на нея. Твърде малка е, за да се различат букви.

— Покажи я.

Райм погледна екрана и веднага видя, че това е изолатор от кабел.

— Нашето момче е работило по електричеството. Кабелът е срязан с макетен нож. Какво ще кажеш, Сакс?

Амелия обаче гледаше телефона си и четеше съобщение.

— Значи не е професионалист — обади се Арчър.

— Защо мислиш така?

— Професионалистът би използвал стрипващи клещи, не макетен нож.

— Да, добре. Но нека кажем, че той вероятно не е професионалист. Може да се е наложило да остави вкъщи колана с инструментите си и е имал само остър макетен нож, за да свърши работата. Или непрофесионалист с два въпросителни знака?

Джулиет се усмихна. Купър започна да пише.

— Това беше шега — каза Линкълн и погледна таблицата. Имаше твърде много загадки. Той реши да помоли за анализ външен експерт и да поръча да качат дигитализираните записки и снимки на сигурен сървър, а после да изпрати линка на човека, когото имаше предвид. Минута по-късно пристигна съобщение.