Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Трябва да тръгнем след малко, но добре, една бира. — Изглежда му олекна, че приключиха със сериозния разговор.

Ник донесе две бутилки „Будвайзер“, отвори ги, седна и подаде едната на приятеля си.

— В пандиза имаше ли алкохол? — попита Фреди.

— Можеше да се намери къркане. Скъпо, но адски гадно. Вероятно отрова.

— Къркане ли го наричат?

Въпросът, изглежда, му се стори забавен.

— Да, там, където бях. Повечето затворници взимаха оксикодон или перкоцет. Лесно ги внасяха. Или си ги купуваха от някой надзирател.

— Стой настрана и от двете.

— Да. Веднъж се сбих за някаква тъпотия. Много ме болеше. Счупиха ми пръст. Лекарят в медицинския център ми каза, че може да ми даде няколко хапчета, но аз отказах. Мисля, че искаше пари.

Съдия Джуди опяваше за нещо. Ник изключи телевизора.

— Е, кой е човекът, който може да ми помогне? — попита той.

— Казва се Стан Вон. Не го познавам добре, но ми гарантираха за него.

— Вон. Какъв е, германец ли? — Ник отново се сети за Амелия.

— Не знам. Може би евреин. Пак може да е германец. Не знам.

— Къде ще се срещнем с него?

— В Бей Ридж.

— Знае ли кои са Дж. и Нанси?

— Не съм сигурен, но той каза, че онова, което знае, ще те насочи в правилната посока.

— Не е пуснат под гаранция, нали?

— Не. Проверих.

— Иначе не трябва да се срещам с него.

— Чист е — увери го Фреди.

— И никакви оръжия.

— Казах му. Абсолютно.

Ник помнеше живота си в затвора и живота си като патрулен полицай.

— Какво ще иска в замяна?

— Вечеря.

— Това някаква парола ли е?

Фреди повдигна рамене.

— Ядене.

— И това е всичко? — учуди се Ник. — Аз си мислех, че ще поиска поне петстотин кинта.

— Не. Правил съм услуги на шефа му. Затова няма да му даваш пари. Някои хора искат само вечеря, когато правят нещо за теб. Има и нещо друго. Знам ли. Нещо интимно. — Ник го стрелна с поглед и Фреди се ухили. — Не, не такава интимност. Искам да кажа, че по-скоро върши добро дело. — Той изпи последните глътки от бирата си. — Или пък, кой знае, може просто да е гладен.

— Нищо ми няма. Само леко изгаряне. Бях под линията на огъня — отговори Сакс на въпроса на Райм за състоянието ѝ и показа лявата си ръка, където парата от микровълновата фурна беше близнала кожата ѝ, която беше леко зачервена. Беше махнала пръстена си със синия камък, за да я намажат с някакъв мехлем. Спомни си за него, извади го от джоба си и внимателно го сложи на пръста си. Сви и разпусна пръстите си и кимна. — Чудесно. — Превръзката на ръката ѝ беше малка. — Е, какво се случи? — Въпросът ѝ беше отправен към Джулиет Арчър, която подаде гласова команда и приключи с някакъв телефонен разговор. Те, разбира се, знаеха, че заподозреният е увеличил мощността на микровълновата фурна, но нито Линкълн, нито Амелия бяха наясно как е възможно това да създаде бомба.

— Говорих със специалиста по потребителските стоки на производителя на микровълновата фурна. — Стажантката кимна към телефона. — Според него заподозреният вероятно е използвал „Дейта Уайз“, за да манипулира контролния панел и да увеличи мощността — много, може би четиридесет-петдесет пъти. Течността вътре се е свръхнагряла. Когато дърводелецът е отворил вратичката, външният въздух е бил много по-студен и е изпарил течността вътре и влагата в порцелановата чаша. Всички керамични съдове поглъщат течности до някаква степен. Чашата е експлодирала като ръчна граната. — Арчър посочи с глава екрана. — Ако прегрееш нещо, това може да се случи дори с микровълнови фурни, които не са манипулирани, само че изисква време. За около шейсет секунди нашият заподозрян е предизвикал високомощна реакция, която инак може да настъпи след петнайсет минути.

Райм нямаше представа, че такъв обикновен, използван почти от всички уред може да е толкова опасен.

Телефонът на Амелия изжужа и тя прочете съобщение.

— Той е публикувал още едно послание. — Сакс натисна няколко клавиша и на монитора до тях се появи имейл.

Поздрави! Поучавате пи се от гибелните резултати от вашата необуздана страст за удобства? Сега всеки път, когато искате да стоплите супа или кафе, рискувате 500° па̀ра и смъртоносни парчета керамика и стъкло да пронижат телата ви! Дали ще бъдат микровълновите фурни в дома ви? Или в офиса? Или в стаята на сина ви?

Най-накрая разбрахте ли, че не ви правя нищо повече от онова, което вия правите на Майката Земя? Знаете ли какво е въздействието на вашата гнусна обич към НЕЩАТА върху атмосферата, върху водата? Сметищата? Бия инжектирате с токсини околната среда.