Джефри Дивър - Стоманена целувка

Каквото купувате, това ще пожънете.

До утре…

Линкълн стигна до заключението, че от посланието не може да се извлече нищо, освен че той продължава да се преструва на по-невеж, отколкото е в действителност.

Вия…

Нищо освен най-същественото от високопарното му бръщолевене: че планира още атаки.

— Експлодираща микровълнова фурна… — каза Мел Купър. — Ще привлече внимание.

Това вече се беше случило.

След публикуването на първата статия, написана от репортера, с когото беше разговаряла Сакс, се бяха появили куп репортажи и новинарски истории, които търсеха опасности в продукти от „Интернетът на нещата“. Някои автори и водещи на предавания изказваха мнението, че продажбата на интелигентни уреди и оборудване скоро ще спадне рязко, хората ще започнат да ги връщат и няма да използват продукти, които може да се обърнат срещу тях.

Райм, Сакс и екипът може и да предпазваха евентуални мишени, но и Неизвестният заподозрян 40 печелеше победи във войната си срещу консуматорството.

Амелия и Линкълн проведоха още един разговор с Виней Чаудари от „Микросистеми“ и той им каза, че всеки от клиентите на компанията отново е получил актуализация за сигурността, която ще попречи на някой да хакне мрежата и да поеме контрола върху продукта. Главният изпълнителен директор лично беше изпратил писма или се беше обадил да им напомни колко е важно да актуализират данните.

Освен това той беше наредил кодът на всички бъдещи продукти да бъде модифициран, за да осигурява автоматично актуализиране от сървъра на „Микросистеми“.

— С какво друго разполагаме? — попита Райм и погледна пликовете с улики, които Сакс беше донесла от местопрестъплението на Таймс Скуеър.

— Богато на контакти място — отговори Амелия. Имаше предвид мястото, където заподозреният беше избягал от строежа, след като бе препрограмирал микровълновата фурна — отсрещната страна, на Четиридесет и седма улица, където беше използвал железен лост, за да разбие катинар и верига. В криминалистиката „богато на контакти“ е всяко място, където заподозреният извършва множество или изискващи време дейности, за да остави повече улики, отколкото по време на случаен или кратък сблъсък. Например мястото, където жертва или полицай се бори с извършителя, убиецът разчленява труп (това изисква време и усилия) или беглец нахлува през добре защитена врата или прозорец.

— Пръстови отпечатъци?

— Стотина — отвърна Сакс. Вече ги беше изпратила чрез ИАСРО. Имаше няколко попадения, но отпечатъците принадлежаха на хора, арестувани отдавна за дребни нарушения — работници, наети от строителната фирма, или доставчици.

— Отпечатъци от стъпки?

— Да. Единият съвпада с неговите. Има малко микроследи от влакна.

— Какво е? — Райм приближи инвалидната си количка до Мел Купър, който гледаше през оптичния микроскоп. Малко увеличение. Линкълн беше забелязал, че новаците в лабораториите по криминалистика често допускат грешката да увеличат максимално образа. Това обикновено не води доникъде. Ако искаш по-голямо увеличение, винаги може да използваш сканиращия електронен микроскоп.

— Още стърготини — каза Купър, поглеждайки екрана.

— Взех ги от строежа, от мястото, където той е стоял, но са различни от грубо изрязаните частици в останалата част на строежа — обясни Сакс. — Тези са много по-фини. Много сходни с махагона от предишното местопрестъпление. Отново от шкурене. И дървото е друго.

Линкълн ги огледа.

— Предполагам, че е орех. Не, сигурен съм. Клетъчната структура и цветна температура. Пет хиляди градуса по Келвин.

Купър се съгласи с него.

— Претърси ли работилницата на театъра? — обърна се Арчър към Сакс.

— Не.

Райм забеляза, че Амелия я погледна изпитателно. Очите ѝ се спряха за миг на златната гривна с келтски символи на лявата китка на Джулиет, която беше пристегната с ремък за облегалката за ръце на инвалидната количка. Сакс отново насочи вниманието си към дъската с уликите.

Настъпи мълчание.

— Той може да е влизал вътре преди нападението да провери каква е търговската марка на микровълновата фурна — добави Арчър. — Знаем, че е бил в Театралния квартал.

— Не беше необходимо да я претърсвам — разсеяно отговори Амелия, разглеждайки частиците от стърготини.

Джулиет погледна Линкълн.

— Не мислиш ли, че… — започна тя, очевидно поставяйки под съмнение решението на Сакс.

— Работилницата има видеокамера. Записите се изтриват на два дни. В нюйоркските театри има много крадци на сувенири. Накарах охранителната фирма да прегледа записите. Заподозреният не е заснет на съществуващите записи… и мият подовете всяка вечер — обясни Амелия.