Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Изпуснахме го, Амелия — докладва Пуласки. — Разширихме търсенето до Петдесет и втора улица и надолу до Трийсет и четвърта. Не го видяхме.

Тя въздъхна.

— Продължавай да ме информираш.

— Разбира се, Амелия.

Сакс затвори и Хеди се обърна към нея.

— Но защо аз? Нещо свързано с профсъюза ли е? Бях много години в профсъюза на автомобилните работници в Детройт и тук пак членувам в профсъюза, но вече никой не ги закача.

— Не е лично — отговори Сакс. — Извършителят е нещо като битов терорист. Наранява хора, които притежават или използват луксозни модерни продукти, за да предаде посланието си. Твърди, че те разчитат твърде много на тях и харчат прекадено много пари. Това е посланието му. А защо тук? Кой знае? Може би заради страстта към забавленията на Таймс Скуеър. — Тя се усмихна леко. — А може би заради цените на билетите на Бродуей.

— Смахната работа. — Хеди погледна таймера на микровълновата фурна и после пак се обърна към Сакс. — И още нещо.

— Да?

Дърводелецът погледна циркуляра.

— Казахте, че той хаква контролери.

— Точно така.

— Циркулярът има само бутон за включване и изключване. Не може да се задвижва дистанционно.

— Но може да качва данни за диагностика, нали?

— Не. Има чип, който запаметява настройките на последните извършени задачи. Това е всичко.

Микровълновата фурна звънна. Хеди тръгна към нея и посегна да я отвори.

Сакс се намръщи.

Не!

Докато той отваряше фурната, Амелия се хвърли към него и го блъсна силно. Двамата паднаха на бетонния под на работилницата в мига, в който керамичната чаша във фурната експлодира и разпръсна стотици парчета сред облак от гореща пара.

— Добре ли си? — попита Фреди Каръдърс.

Ник се върна на дивана, след като му отвори да влезе. Днес Фреди особено много приличаше на крастава жаба.

По телевизията даваха „Съдия Джуди“.

— Не мислиш, че гледам това, нали? — каза Ник. — Но обичам шоу програмите. И „Дискавъри Чанъл“. Когато влязох в затвора, имаше петдесет канала, а сега са седемстотин.

— Но само десетина са хубави. И Ес Пи Ен и Ейч Би Оу. Само тях гледам. И сериалът „Теория за Големия взрив“. Смешен е.

Ник поклати глава.

— Не го знам.

— Не отговори на въпроса ми.

— Какво?

— Добре ли си?

— Има и хубави, и лоши дни. И всичко помежду. Днешният ден не е толкова скапан като други.

— От това би станала хубава книга за самопомощ. „Житейски наръчник за не толкова скапани дни“.

Ник се разсмя и заряза темата. Не обясни, че най-скапаните дни са онези, когато не може да прогони мисълта, че животът го е прецакал и че нищо от случилото се не е било по негова вина. Не беше честно. Често говореше за това на психотерапевта в затвора. Доктор Шарана.

„Животът е несправедлив.“

„Да, може и да е такъв. Но да поговорим за това как може да се справиш.“

— Ти не си бил в затвора — каза той на Фреди. — Затворът те пренастройва, сякаш имаш часовник в стомаха или в мозъка си и циферблатът се сменя и животът спира. И когато излезеш, настъпва хаос. Уличното движение, хората. — Ник кимна към телевизора. — Телевизионните програми. Всичките тези канали. Всичко. Може да ти дойде в повече. Като смес, твърде богата на въглерод.

Това обаче го накара да млъкне, защото се замисли за Амелия Сакс, която беше експерт по настройването на карбуратори и можеше да накара и най-опърничавия да прави каквото тя иска.

— Четох една книга, когато бях малък — рече Фреди.

— Книга?

— Да. „Странник в странна страна“. Един извънземен идва на Земята. Не е завоевател и не избива хората с лъчево оръжие. Историята не беше такава. Извънземният можеше да променя усещането си за време. Отиваш на зъболекар, ускоряваш нещата и посещението преминава за секунди. Правиш ли любов, забавяш времето. — Фреди се засмя. — Бих могъл да използвам това. Е, понякога.

— Пишеше го в книгата?

— Не, нито за зъболекаря, нито за секса. Романът е класически. Научна фантастика, но класическа.

— Странник…

— … в странна страна.

Ник хареса идеята.

— Да, така е. Всичко препуска с бясна скорост, след като излязох от затвора. Дори малко ме плаши. Там вътре прочетох много неща, но тази книга не съм я чувал. Ще я прочета. Искаш ли бира?

Фреди оглеждаше стаята. Ник я поддържаше подредена като килията си. Чиста. Излъскана. Прибрана. И почти толкова оскъдно обзаведена като килията. Смяташе да наеме кола и да отиде до „Икеа“. Мечтаеше да пазарува там. Фреди погледна часовника си.