Джефри Дивър - Стоманена целувка

Минута по-късно към нея се приближи едър мъж с каска на главата. Беше очевидно недоволен.

— Здравейте — каза Амелия на работника с вид на началник и му показа полицейската си значка.

Вместо да ѝ отговори, той се намръщи и се обърна към друг, по-млад работник, не онзи, който го беше довел.

— Ти ли ги повика? Още не съм казал да ги викаш.

— Никого не съм викал, шефе.

— Кой ги повика? — изкрещя шефът, огледа работниците наблизо и почеса големия си корем, увит в силно опъната карирана риза. От пролуките между копчетата стърчаха косми.

Сакс стигна до логичното заключение.

— Някой е щял да се обади на полицията?

— Да, но… — отвърна той, оглеждайки се наоколо за изкупителна жертва.

Помощникът му кимна към шефа и каза на Сакс:

— Иги, той е Иги. Искаше да се увери, че има причина, че не е фалшива тревога. Фирмата не иска ченгета, извинете, полицаи на строежа. Изглежда зле.

— Какъв мислите, че е проблемът? Защо някой е щял да се обади на полицията?

Мислите на Иги се върнаха при тях.

— Влизане без разрешение. Стори ни се, че някой се промъкна вътре. Не сме сигурни. Искахме да проверим, преди да се обадим. Щяхме да се обадим, но първо искахме да проверим. Не искахме да губим времето на никого.

— Висок и слаб ли беше? С тъмно яке и джинси? Бейзболна шапка?

— Не знам. Познавате ли го? Защо?

— Можете ли да разберете дали е забелязан такъв човек?

— Да, предполагам.

— Предполагате, че е бил той или че ще разберете?

— Аха.

Сакс се втренчи в него.

— Този човек е издирван във връзка с убийство, Иги. Можете ли… — Амелия нетърпеливо вдигна длан.

— Хей, Клай! — извика Иги.

Към тях се приближи друг работник, който криеше цигара зад гърба си. Тази беше запалена.

— Да?

— Онзи задник, когото си видял да се мотае наоколо?

Сакс повтори описанието.

— Същият. — Той глуповато стрелна очи към шефа си. — Не се обадих, Иги. Ти не искаше никой да се обажда и аз не се обадих.

Мамка му. Амелия извади предавателя от колана си и повика своя екип и този на Пуласки незабавно да дойдат на строежа.

— Имате ли представа накъде отиде? — попита тя.

— Може да е горе — отвърна Клай. — Беше близо до западния асансьор. — Той посочи извисяващата се към небето стоманена конструкция на сградата.

— Има ли хора, които го търсят? — попита Сакс. Не виждаше други работници.

— Ние правим железните конструкции — каза бригадирът, което вероятно означаваше, че очевидно има други работници.

— Повикайте ги и проверете дали са го видели.

Иги заповяда на заместника си да го направи. Човекът се залови със задачата и започна да се обажда по уоки-токито си.

— Откъде другаде може да излезе от обекта? — попита Амелия. Стените бяха от два метра и половина шперплат с бодлива тел отгоре.

Иги потърка каската си, сякаш се почесваше по главата.

— Има изходи на Четиридесет и седма улица. Или тук, но на този, главния, вероятно биха го забелязали. А никой не го е видял, иначе щяха да ми кажат.

Сакс изпрати двама полицаи на изхода на Четиридесет и седма улица.

— Кажете на хората си да не използват асансьорите — каза тя на шефа Иги.

— Те не могат да слязат…

— Заподозреният може да ги е повредил.

Той отвори широко очи от почуда.

— Господи! Наистина ли?

Адютантът на Иги приключи с разговора и каза:

— Може би е бил там горе, на един от по-ниските етажи. Висок мъж. Никой не е сигурен дали той не работи за някой подизпълнител или друго.

Това изглеждаше най-вероятната мишена. Кабините на асансьора бяха разнебитени и монтирани от външната страна на скелето. Нямаше да е трудно контролер „Дейта Уайз“ да изключи автоматичните спирачки. Работниците щяха да се стоварят на земята с бясна скорост.

— Спрете асансьорите — извика Иги. — Всичките. И кажете на момчетата горе да не ги използват, докато не ги проверим.

Добре. Това щеше да… Но после Сакс си помисли: „Почакай. Не. По дяволите, къде ми беше умът? Не, не, греша. Разбира се! Спомни си метода му на действие. Той няма да саботира строежа. Дошъл е тук да гледа мястото, което ще атакува. Нуждае се от небостъргача като наблюдателен пост. Също както не е бил в апартамента на Бенкоф, а на отсрещната страна на улицата, за да наблюдава жертвата. Също както беше в «Старбъкс», за да гледа ескалатора, когато капакът за поддръжка се отвори и погълна Грег Фромър“.

И така, какво искаше да види заподозреният от металното скеле тук?

И после Сакс осъзна, че е настъпила пълна тишина.