Джефри Дивър - Стоманена целувка

— О, и аз му вярвам. Мисля, че е невинен. Нямах предвид това.

— А какво?

— Решил е, че навремето е направил грешка. Трябвало е да избере теб.

— Той определено се старае да се реваншира. Защо? Проблем ли е това?

— Защо Ник се свърза точно с теб за помощ?

Подвеждащ въпрос. Амелия не ѝ беше казала, че Ник е поискал помощ от нея, нито беше споделила с майка си, че се е въвлякла в законното, но морално съмнително усилие да изтегли и да му даде материалите по случая му. Беше ѝ казала само, че Ник твърди, че е невинен, че му вярва и че той работи по въпроса да го докаже.

— Няма ли процедура — адвокати или комисии, които да преразгледат случая му и да го оневинят?

Амелия отговори на това, което всъщност питаше майка ѝ.

— Мамо, Ник ще продължи по своя път. Аз ще продължа по моя. Това ще бъде всичко. Вероятно няма да го видя отново.

Роуз се усмихна.

— Разбирам. Може ли още малко чай?

Амелия отиде в кухнята и минута по-късно се върна с голяма чаша пресен чай. Тъкмо я подаваше на майка си, когато телефонът ѝ избръмча. Тя го извади от джоба си, погледна екранчето и отговори на обаждането.

— Райм?

— Имаме попадение, Сакс. В реално време. Неизвестният заподозрян 40 е на Таймс Скуеър. Може би в момента дебне мишена. Тръгвай веднага. Ще ти кажа повече по пътя.

Сакс караше с бясна скорост на север по магистрала „Франклин Делано Рузвелт“ към Таймс Скуеър.

Движението не беше натоварено, но шофьорите бяха ужасни.

Всички се стрелкаха ту в едната, ту в другата лента. Последицата от грешка в този танц можеше да бъде сблъсък на стомана със стомана със скорост около шейсет и пет километра в час. Потенциално кървави и осакатяващи, ако не и фатални.

Телефонно обаждане. Амелия натисна бутона на високоговорителя.

— Казвай.

— Ето какво знаем, Сакс. Чуваш ли? Какъв е този шум?

— Сменям скорости.

Звукът беше като на реактивен самолет, който завива, като се приземява.

— Ето какво знаем — продължи Линкълн Райм. — Разгледахме уликите. Ти си намерила грим на едното местопрестъпление. Идентифицирахме търговската марка. Театрален грим „Стар Бленд“. И пръст от Кънектикът, Лонг Айлънд, Харлем и Ню Джърси, всичко това от два отпечатъка от стъпките на заподозрения. Дизелово гориво. Безалкохолни напитки в чаши и евтино вино или шампанско.

— Туристи в Театралния квартал! Автобуси от други градове и напитки в антракти.

— Точно така. Той или живее, или работи на Таймс Скуеър. Или пък харесва театъра… или планира друго нападение.

— Какво е попадението?

— Веднага щом Арчър и аз се досетихме…

— Арчър?

— Джулиет. Стажантката.

— Аха. — Жената в инвалидната количка с красивите очи и божествените нокти. Споменаването на фамилното ѝ име бе объркало Сакс.

Движението по магистралата оредя и тя пак настъпи газта.

— Веднага щом се досетихме, че става въпрос за Театралния квартал, се обадих на ЦКН.

В Центъра за комуникации и наблюдение на Нюйоркската полиция, който се намираше в подобно на пещера помещение без прозорци в Главното управление, десетки полицаи наблюдаваха монитори, захранвани от двеста хиляди камери, разположени на различни места в града. Имаше твърде много екрани, на които да следят някой заподозрян из целия град, и алгоритмите не помагаха, когато нямаш лицево разпознаване, а само „висок и слаб и вероятно носи бейзболна шапка и раница“.

Райм обаче обясни, че с уликите, сочещи към сравнително малък район, където има много камери, един полицай се съсредоточил върху Таймс Скуеър и преди десетина минути забелязал мъж, отговарящ на профила на Неизвестния заподозрян 40.

— Къде точно?

— На Бродуей и Четиридесет и втора улица. Отивал на север. Изпуснали го в магазин на Четиридесет и пета улица, на запад. Може да е излязъл през задния изход. На запад от Бродуей има много по-малко камери. Още не са го засекли.

Сакс рязко смени лентите и изпревари цистерна с бензин. В кръвта ѝ бушуваше адреналин.

— Мел се обади в Мидтаун Норт — продължи Райм. — Шест души отиват към кръстовището. Както и тактически отряд. — Линкълн не можеше да изпраща полицаи по задачи, но Мел Купър беше детектив и имаше пълномощието да го прави, въпреки че специалността му беше криминалистиката. — И Пуласки отива с екип към Дванайсета и Четиридесет и четвърта улица.

Полицейският екип щеше да огледа на запад със Сакс, а Рон Пуласки и хората му щяха да се отправят на изток.

— Съдейки по уликите, имаш ли някаква друга идея накъде по-точно може да е тръгнал?