Джефри Дивър - Стоманена целувка

Райм не отговори. Разговаряше с някого. Вероятно с Купър.

Не. Сакс чу женски глас. Джулиет Арчър.

След това настъпи мълчание.

— Райм?

— Какво?

— Попитах дали в уликите има нещо, което сочи къде е той или къде отива?

— Не можахме да определим откъде са някои неща. Счупените стъкла, силиконът. Хартиените кърпи. Може да са откъде ли не. Хумусът е от Куинс или пренесен оттам. Има и изкуствен тор, и хербициди, но на Бродуей няма тучни пасища. Нямам нищо против да разсъждавам, но не искам да гадая. Не, на този етап ще трябва да се задоволим само с издирването му по улиците.

— Продължавай да търсиш — каза Амелия. — Ще ти се обадя, когато отида на мястото.

Сакс прекъсна разговора, преди Линкълн да успее да отговори, зави, излезе от магистралата и се отправи на запад.

Кръстовища. Проклети кръстовища.

Настъпваше ту съединителя, ту спирачката и присвиваше очи срещу проблясващата синя лампа на таблото.

Натискаше клаксона с едната си ръка, сменяше скоростите с другата и после хващаше волана с двете.

Вдясно — чисто. Вляво — чисто. Карай! По-бързо!

Тя повтори процедурата пет-шест пъти и само два пъти лудешкото движение в Манхатън я принуди да качи колата на тротоара, въпреки че три пъти беше на сантиметри да откачи бронята на автомобил, изпречил се на пътя ѝ.

Шейсет и пет километра в час не беше състезателна скорост за Амелия Сакс, макар да изглеждаше така, докато тя си проправяше път през централен Манхатън.

Интересно , помисли си Сакс, когато стигна до чиста отсечка. Неизвестният заподозрян 40 се подвизаваше в района на баща ѝ. Херман Сакс бе патрулирал по улиците около Таймс Скуеър години наред, съсредоточавайки се главно върху Дюс, Четиридесет и втора улица, много преди тя да се превърне в днешния тематичен парк „Дисни“. На Амелия ѝ липсваха дните на кината на открито, където може да отидеш с колата си, както вероятно биха липсвали и на баща ѝ.

Мобилният ѝ телефон избръмча.

Тя отговори на обаждането.

— Сакс.

— Амелия, обажда се Боби Килоу, патрулен полицай. Капитан Райм ми даде номера ти. Във връзка с твоя заподозрян.

— Помня те, Боби.

Килоу беше енергичен млад патрулен полицай с херувимско лице от Мидтаун Норт, с когото Сакс работеше от време на време в дните, преди да стане детектив. Той вероятно си беше все същият, макар и вече не толкова млад.

— Казвай.

— Намирам се на Четиридесет и седма улица и оглеждам. Няколко души мислят, че са го видели тук. През последните пет минути.

Четиридесет и шеста улица минаваше през сърцето на Театралния квартал и свързваше една река с друга.

— Къде точно?

— През няколко сгради на запад от Бродуей. Вмъкнал се в магазин за сувенири. Изглеждал подозрително. Гледал през прозорците, сякаш мислел, че го следят. Така каза продавачът. Когато се уверил, че е чисто, излязъл навън и тръгнал на запад.

— Аз…

— Какво беше това?

Моторист със скутер, разсеян като онези в Рим, премина в нейната лента, за да види кой ще спечели надпреварата между „Форд Торино“ и „Веспа“.

Сакс успя да овладее волана, въпреки че едва не се блъсна в боклукчийски камион.

— Боби, описание на заподозрения?

— Тъмносиньо или черно дълго яке без лого, джинси, бейзболна шапка в червено или зелено — според свидетелите. Тъмна раница.

— Добре. Ще бъда там след пет минути.

Всъщност Сакс стигна за три минути и спря на пресечката на Бродуей и Четиридесет и шеста улица до три патрулни коли от Мидтаун Норт. Кимна на Боби Килоу. Да, лицето му беше ангелско като преди. Тя познаваше и някои от осемте полицаи, които стояха наблизо, и ги поздрави.

Хищниците вече се събираха и туристи снимаха с мобилните си телефони.

Нейният телефон изжужа. Обаждаше се Рон Пуласки.

— Здравей, Рон. Къде си? На позиция ли си?

— Да, Амелия. — Младият полицай обясни, че е с екип от четирима патрулни и шестима полицаи от силите за бързо реагиране. Те бяха на Четиридесет и шеста улица, близо до река Хъдсън.

— Ние сме на Бродуей. Тръгнете на изток, към нас. Ние ще вървим на запад. — Тя описа заподозрения и добави, че той вероятно живее или работи тук. Ако беше така, появата му означаваше, че ще го познаят съседи, продавачи или сервитьори.

— Ако той е тук, за да дебне жертва, тогава нещата се променят. Можем само да се надяваме, че ще попаднем на него, преди да стане късно.

Те затвориха и Сакс инструктира полицаите пред себе си. Обясни, че не могат да бъдат сигурни коя е мишената, освен че е човек, който използва или е близо до продукт с вграден контролер, който заподозреният ще саботира със смартфона или таблета си.