Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Не знаем дали е въоръжен — добави Амелия. — Но е използвал чук.

— Той е убиецът с ескалатора, нали?

— Да.

— Какви други продукти би взел на прицел?

Тя им разказа за готварската печка на Ейб Бенкоф и за дългия списък с продукти, който Тод Уилямс беше изтеглил за него, онези с вграден „Дейта Уайз 5000“.

— Може да са електрически уреди, бойлери, кухненски неща, тежко оборудване, инструменти и може би превозни средства. Както и медицинско оборудване. Ще избере нещо зрелищно, за да привлече внимание. Ако видите нещо, което може да отреже ръка, да ви ощави или да ви смаже до смърт, допуснете, че има вграден контролер и че нашият заподозрян се готви да натисне копчето.

— Господи — промълви едното ченге. — Съпругата и децата ти са в кухнята и пекат курабии и печката може да се взриви?

— Нещо такова. Хайде, да започваме.

Те тръгнаха на запад и друг полицай измърмори:

— Чудя се защо ли е избрал този район?

За Сакс отговорът беше очевиден. Тук имаше стотици магазини, ресторанти и театри, всичките с извисяващи се билбордове с висока разделителна способност, които подтикваха или примамваха минувачи и туристи да харчат до забрава.

За всеки, който критикуваше консуматорството, Таймс Скуеър беше най-доброто ловно поле в света.

Полицаите със Сакс се разделиха на два екипа, тръгнаха на запад от двете страни на улицата и започнаха да търсят.

В похвата им нямаше нищо сложно. Само питаха дали някой е виждал висок, слаб мъж с бейзболна шапка, тъмно яке, джинси и раница. Напредваха бавно. Тротоарите бяха пълни с пешеходци и улични търговци.

И естествено, си пазеха гърба.

Бяха нащрек за всичко, което може да се обърне срещу тях. Може ли заподозреният да е манипулирал двигателя на тази кола да експлодира или да се възпламени? Може ли да подаде команда на онзи боклукчийски камион да се стрелне напред? Ами градската инфраструктура? На един-два метра под краката им минаваха милиони волтове електричество и тонове свръхнагрята пара.

Навсякъде имаше продукти.

Отвличаха вниманието им.

Сакс не забеляза нищо, но един полицай ѝ каза, че преди десетина минути е видял мъж, отговарящ на описанието на заподозрения, да стои в края на тротоара и да гледа таблета си. Между Седмо и Осмо авеню. Не правел нищо друго. Свидетелят — собственикът на магазин за сувенири в Театралния квартал — го забелязал само заради необикновената му външност.

— Имаш ли представа накъде е тръгнал?

— Не, детектив — отговори полицаят.

Сакс се огледа отчаяно наоколо.

— Може би това е зона на прицел. Да се съберем там.

След няколко минути те се събраха на мястото, където беше забелязан заподозреният, и продължиха да търсят. Никой друг не го беше видял. Затова тръгнаха на запад. Бавно. Оглеждаха ресторанти, магазини, автомобили, камиони, театри. Нищо.

Рон Пуласки се обади от западния край на Четиридесет и шеста улица и докладва, че не са забелязали нищо. Той и хората му продължавали на изток. Сега двата издирващи екипа бяха на около осемстотин метра един от друг.

Докато се приближаваха към Осмо авеню, Сакс видя театър и срещу него — голям строеж. Вятърът донесе до нея дразнещ звук — бръмчене на мощна електрическа машина. Лека-полека шумът стана много силен, пронизителен писък, който раздразни слуха ѝ. Стори ѝ се, че звукът идва от строежа на небостъргача. Десетки работници заваряваха и зачукваха стоманеното скеле. Но не, звукът се чуваше от две големи отворени врати. Задкулисното пространство на театър, работилница, където дърводелец режеше дъски, за да сглоби декор за пиеса. Слава богу, работникът носеше шумозаглушители на ушите — такива, каквито си слагаше Амелия, когато стреляше на стрелбището. Оглушителният вой на циркуляр може да увреди незащитените тъпанчета на ушите. Когато дърводелецът спре да реже, Сакс или някой друг от издирващия екип щеше да отиде да го попита дали е виждал заподозрения.

Преди това обаче тя и полицаите с нея минаха през пролуката в двуметровата ограда от шперплат около строителния обект. Сградата щеше да бъде висока тридесет или четиридесет етажа. По-голямата част от стоманените конструкции и подовете бяха готови, но имаше само няколко стени. На земята бяха струпани тежки строителни съоръжения и станции за инструменти и материали. Сакс навлезе по-навътре и попита един кльощав работник с незапалена цигара в устата къде може да намери управителя или бригадира. Той отмина, без да каже нищо.