Джефри Дивър - Стоманена целувка

— Какво правите?

Вон, който би получил задължителната една година затвор заради пистолета дори ако нямаше предишни присъди, млъкна и наведе глава над салатата си.

— Извинявай, не знаех. Ти само го тормозиш. Освободили са го от системата? Какво искаш да кажеш?

Стан, разбира се, сигурно се беше досетил, но искаше да надуе балона на невинността си.

Детектив Винс Кал — Ник си спомни името му — отново се обърна към набелязаната си жертва.

— Не ми отговори. Какво правиш тук, Ники?

— Стига, детектив. Остави ме на мира…

— Или да ти дам трети шанс да отговориш на въпроса.

— Вечерям с приятел.

— Надзорникът ти знае ли за това?

Ник повдигна рамене.

— Ако попита, ще му кажа какаото иска да знае. Винаги му казвам. Това е само вечеря. Защо ме тормозиш?

— Свързваш се със старите си приятели, а?

— Виж, не закачам никого. Излежах си присъдата. Сега съм порядъчен гражданин.

— Не, лошите ченгета никога не стават порядъчни. Един път бил ли си лош, винаги оставаш лош. Както няма бивша курва. Тя може да се откаже от бизнеса, но винаги ще си дава гъза за пари. Прав ли съм?

— Искам само да си намеря работа и да продължа с живота си.

— Как е човекът, когото преби, Ник, и заради когото те арестуваха? Чух, че имал мозъчно увреждане.

— Престани, моля те. — Ник нямаше намерение да се оправдава и да обяснява, че е невинен. Ченге като Кал никога нямаше да повярва и това щеше да го раздразни още повече.

Кал се обърна към Вон, който се беше съсредоточил прекадено усърдно в салатата си.

— И кое е приятелчето ти? Как се казваш?

Стан преглътна. На лицето му беше изписано виновно изражение.

— Джими Шейл.

— С какво си изкарваш прехраната, Джими?

— Имаш ли право да питаш това?

— Мога да те питам и колко чекии правиш нощем. Мога да те питам къде обича да го целуваш любовникът ти. Мога да те питам…

— Предприемачество и строителство.

— За кого?

— Няколко фирми.

— Повечето хора, които питам, ми дават точен отговор. Казват „Хелмсли“ или „Франклин Дивелъпмънт“. А ти казваш няколко фирми.

— Полицай…

— Детектив.

Вой се облегна назад и се втренчи студено в него. Очите му излъчваха омраза.

— Полицай детектив, факт е, че работя за много хора. Защото съм добър в работата си и много хора ме искат. И изобщо не съм доволен от начина, по който ми говориш.

— Нима? И защо трябва да се грижа да си доволен, Джими?

Ник си мислеше, че най-лошото, което може да се случи, е ченгето да открие пистолета на Вон, да го арестува и надзорникът му да разбере, че са били заедно, а после да има изслушване в съда и отново да го вкарат зад решетките за нарушение на освобождаването му под гаранция. Положението обаче ставаше още по-лошо. Вон можеше да реши, че Кал го притиска твърде много, и да изпразни пет куршума в тялото на детектива. Не, четири в тялото му и един в лицето, в случай че носи бронежилетка.

— Виж, детектив, хайде да се успокоим — опита се да го вразуми Ник. — Аз съм…

— Млъкни, Карели. — Кал се наведе към Вон. — Ти, задник. Дай да видя документите ти за самоличност.

— Документите ми за самоличност. Разбира се. — С онова странно ухилване на лицето Стан избърса дебелите си устни с кърпата за хранене и отново я сложи на коленете си, а след това посегна към джоба си. — Ще ти покажа шибаните си документи за самоличност.

Боже, той щеше да извади пистолета си. Кал беше мъртъв.

Ник също.

Той прецени ъглите. Седеше навътре в сепарето и не можеше да скочи и да избие пистолета от ръката на Вон. А ако изкрещеше на Кал, че Стан е въоръжен, щеше да признае, че знае.

Вон започна да се изправя. Ръката му беше близо до патлака.

— Детектив! — извика Ник.

В същия момент предавателят на колана на Кал изпращя и се чу глас:

— До всички екипи. Код 10-30. Извършва се кражба на автомобил. Четвърто авеню 418. Бей Ридж. Двама чернокожи мъже на двайсет и няколко години, вероятно въоръжени. Сребриста тойота. Последен модел. Регистрационният номер не е известен.

— Мамка му. — Ченгето погледна през прозореца. Адресът беше на отсрещната страна на улицата. Той извади предавателя от колана си. — Детектив 7875. На мястото на 10-30 съм. Бей Ридж. Изпратете подкрепления. Край.

— Прието, 7875. Моторизираните полицаи са на път. Ще пристигнат след четири минути. Край.

Ник не чу остатъка от разговора. Детективът се отправи към изхода, сложил ръка на оръжието си. Бутна вратата, зави наляво и се скри от погледа му.