Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

— О, Елена! — Габриела я прегърна.

— Не е ли ужасно? Болна съм. Направо се поболях!

Очите на Елена бяха зачервени, сякаш доскоро е плакала.

Габриела представи Даниел като „един приятел“.

Елена Родригес огледа красивия мъж от глава до пети, стисна ръката му и намигна на Габриела съзаклятнически, сякаш искаше да каже: „Ето това вече е мъж.“

— С Габриела работим заедно — обясни.

— Да, знам. Тя ми каза.

Елена наду бузи и промърмори:

— По-точно работехме заедно. Вече не. — Обърна се към Габриела: — Имаш ли някакви новини?

— Не. Знам само това, което полицаите ми казаха сутринта.

Красивото лице на Елена помръкна.

— Със същите ли говори? — попита. — Кеплър и някакъв индиец. Изобщо не ми харесаха. Особено Кеплър.

— Да.

Латиноамериканката придоби замислено изражение и кимна към сградата.

— Стотици пъти съм минавала оттук за работа — отбеляза тихо. — Бях толкова щастлива. А сега… — Сви рамене. Въздъхна и попита: — Е, какво искаш да направя? Готова съм на всичко, за да помогна.

— С Даниел искаме да отидем в офиса и да потърсим нещо, което ще докаже, че Чарлс е невинен.

— Да намерите гадняра, който го накисна.

— Точно така — отговори Габриела, макар и след кратко колебание.

Даниел я погледна. Сигурно разбираше колко виновна се чувства, че трябва да лъже своята колежка и приятелка.

— Имаме нужда от помощта ти.

— Разбира се.

— Само трябва да те предупредя, че това, което ще предприемем, е малко… крайно.

— Ей, момиче. Казах „всичко“, не ме ли разбра?

— Добре. Необходимо ни е да те блъсне кола.

— Какво?

— Нямам предвид наистина да те прегази. Просто тръгни да пресичаш улицата и се престори, че те блъска. Когато мине някой автомобил, издумкай отстрани по вратата и падни на тротоара. Полицаят, който пази сградата, ще изтича да ти помогне. Тогава ние с Даниел ще се промъкнем вътре и ще претърсим офиса. Само не му разкривай истинската си самоличност. Измисли нещо — че си си забравила портфейла вкъщи. Така няма да имаш неприятности, след като открият, че някой е влизал без разрешение в офиса.

Даниел Риърдън погледна Габриела за момент и се изсмя:

— Доста добри планове измисляш.

— Бях отличен офис мениджър — отговори тя.

— Когато казах „всичко“ — измърмори красивата латиноамериканка, — имах предвид да стоя цяла нощ да чета документи или нещо такова. Но ако искаш да си натъртя задника, ще предизвикам и катастрофа. Ей, а трябва ли да пищя?

— Колкото глас имаш.

2 часа и 20 минути по-рано

Ъх, ъх, ъх…

— Боже — измърмори детектив Брад Кеплър. — Това е ужасно.

Беше ядосан. Освен това зъзнеше, беше схванат, изтръпнал. Стояха на покрива на сградата срещу тази, в която живееше Габриела в Западен Уестсайд. Двамата мъже имаха по една слушалка в ухото. Използваха устройство за подслушване.

— Ъх — изпъшка Сурани.

Кеплър се изсмя рязко:

— Мислиш, че е смешно, а?

Индиецът го погледна неразбиращо.

— Шумът, който издаваш.

— Какъв шум?

— Каза „ъх“. Изпъшка. Същото като това.

Кеплър се намръщи и почука по слушалката в ухото си. След това отново се вгледа в отворения, но закрит със завеси прозорец на дневната на Габриела.

— Какъв шум? — повтори Сурани. — Изпъшкал ли съм?

— Да, изпъшка. Каза: „ъх“.

— Е, и? Дразни ли те? — попита индиецът дръпнато, сякаш се вкисна, че го обвиняват.

Кеплър обаче не се трогна; в днешното състезание по вкиснатост той печелеше първо място.

— Току-що ѝ съобщихме, че шефът ѝ е духнал — измърмори той, — че е изгубила всичките си спестявания и е останала без работа, а тя какво прави?

Ъх, ъх, ъх…

— Шиба се с оня тип. Това не е нормално. Изобщо не е нормално.

— Хубав мъж е, трябва да му се признае. Прилича на актьор.

— Не, мамка му, изобщо не прилича!

— Обаче знаеш точно кой актьор имам предвид, нали? Значи прилича. И според мен определено е привлекателен.

Кеплър бе убеден, че партньорът му говори така само за да го дразни.

Сурани сви рамене:

— Не ми е работа да ѝ светя в спалнята. Нито на теб. Работата ни е да я следим. Това е. Нищо повече.

За изненада на двамата детективи Габриела и приятелят ѝ не продължиха да обикалят улиците, а отидоха в апартамента ѝ. Кеплър и Сурани — подготвени да я следят — набързо организираха наблюдателен пункт върху съседната сграда и сега стояха коленичили на студения, покрит с чакъл покрив. Включиха записващото устройство, насочиха микрофона към целта на наблюдението и зачакаха.