Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

В ъгъла бяха оставени няколко кашона — отворени и пълни с документи.

Габриела коленичи и се разрови из тях.

— Има ли нещо полезно? — попита Даниел. Затършува в чекмеджетата, в които нямаше нищо, освен канцеларски принадлежности.

Тя бързо прегледа папките.

— Не — отговори. — Това са само документи за наема и собствеността на сградата. Нищо, което да е свързано с бизнеса на Чарлс.

Започна да гледа в чекмеджетата и шкафовете, докато Даниел надничаше под килима и почукваше по стените, явно с надеждата да намери някакъв тайник.

Типичен мъжки подход, помисли си Габриела. Но не можеше да каже, че е по-лош от нейния.

Продължиха търсенето. След двайсет минути обаче тя сковано се изправи и се огледа.

— Нищо — каза отчаяно. Затвори очи и въздъхна. Погледна часовника на стената. — Чарлс винаги държеше часовника с десет минути напред. За да не закъснява, да не изпусне някоя среща или конферентно обаждане. Имаме точно два часа. Ох, Сара. — Изхлипа сподавено. — Какво ще правим?

Даниел отново погледна предпазливо през прозореца.

— Полицаят говори по радиостанцията. Гледа към сградата. Изглежда, като че ли подозира нещо. Хайде да се махаме.

В този момент Габриела се сепна.

— Нефт и газ — възкликна.

— Какво?

Посочи масичката в чакалнята:

— Книгата.

Сочеше учебника, дебел и внушителен. „Данъчно облагане на дружества за проучване на нефтени и газови находища“.

— Никога не сме се занимавали с такава дейност. — Взе книгата и я разгърна. — Даниел, гледай.

Първите стотина страници съдържаха кратък текст относно процедурите за осчетоводяване и плащане на данъци. По средата обаче имаше десетина листа, добавени допълнително към книгата и нямащи нищо общо с нефта и газа.

На първата от тези страници бе изписано: Списък „Октомври“.

Габриела се засмя:

— Да!

— Скрил го е пред очите на всички.

— Хитрец! Списъкът е включен в книгата така, че да не я издува подозрително. Никой не би му обърнал внимание, а и няма опасност някой да тръгне да краде скучен счетоводен учебник. — Тя внимателно откъсна листовете. — Дай да го преснимаме. — Огледа се. — По дяволите, взели са ксерокса. Защо им е?

Даниел сви рамене:

— Може би заради вградената памет. Или за отпечатъци, де да знам.

Габриела надникна през прозореца.

— Мамка му! — Дръпна се бързо. — Не се показвай.

— Какво? Полицаят ли?

— Не. Друг. Някакъв мъж в една странична уличка гледаше към прозореца. Може да е Джоузеф. Беше с тъмно яке като неговото. Не видях добре.

— Как може да ни е проследил? Защо му е да го прави?

— Нали каза, че ще следи дали няма да отидем в полицията. — Габриела отново надникна предпазливо навън. — Не виждам никого. Може би е просто параноя.

— А може наистина да си го видяла. Не знам какво представлява този списък, но съм сигурен, че Джоузеф не е единственият, който иска да се добере до него.

Тя пак погледна през прозореца.

— Ченгето. Говори по радиостанцията. Усетил е, че нещо става.

— Да се махаме.

— Това е единственото копие на списъка. Не можем да рискуваме Джоузеф, полицията или ако има някой друг… — кимна към улицата — … да го открадне. Това е единственият ми коз, за да си върна Сара.

Огледа се бързо и видя няколко бутилки вино върху едно шкафче.

— Това са подаръци от клиенти. — Кимна към една тъмнозелена кутия с шампанско „Дом Периньон“. — Можеш ли да отвориш тази?

Даниел откопча капака и го отвори. Габриела сгъна списъка, вдигна бутилката и го пъхна отдолу. Даниел затвори кутията и я сложи в найлонов плик. Тя взе черен маркер, написа нещо на листче за записки и го пъхна в торбичката.

— Какво ще правиш с това? — попита той.

— Ще го изпратя на приятеля ми Франк.

— Франк Уолш, господин Усложнение — кисело се усмихна Даниел.

— Да. Но надеждно усложнение. — Тя погледна през прозореца. — Какво прави полицаят?

Даниел също надникна навън.

— Още говори по радиостанцията, но гледа насам. Подозира нещо. Със сигурност.

Габриела отиде при бюрото, на което имаше табелка с надпис: „Е. Родригес“. Взе голям хартиен плик и напъха в него десетина документа от чантичката си: разписки, карти за отстъпка, няколко сметки. Пъхна го в чантичката, като остави единият му край да се подава.

— Застраховка — обясни. — За всеки случай. Хайде да тръгваме.

Даниел взе шампанското и излязоха. Тя затвори вратата. В коридора се чу шум от качващия се асансьор. Габриела кимна към стълбището. Качиха се на третия етаж, където един строен латиноамериканец миеше пода.