Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Не им каза, че за тази трансформация ще трябва да мобилизира цялата си енергия и воля. Щеше да се премести на съвсем друго място, умствено и емоционално. Щеше да повтаря името на измислената си дъщеря безброй пъти — на глас и наум — докато момичето оживее. Щеше да убеди себе си, че ако не предаде „Октомврийския списък“ и парите, никога повече няма да види обичаната си Сара. Щеше да се разкайва за смъртта на Хал Диксън. За Франк Уолш, въпреки че беше толкова изнервящо усложнение в живота ѝ. Щеше да почувства истински страх, че полицията я преследва. Щеше да изпитва истинско влечение към Риърдън, сякаш наистина случайно са се запознали в бара и между тях е прехвърчала искра, която може да се развие в истинска връзка. Дори можеше да прави секс с него.

И след като Джоузеф го застреля, щеше да прекара период на траур.

Габриела беше добра в това, което правеше, точно защото успяваше да заблуди себе си толкова убедително, колкото жертвите си.

Погледна хладнокръвно Джоузеф:

— Разбра ли?

— Да.

— Трябва и ти да направиш така.

— Разбрах. — Той отмести очи за момент. — Като стана дума за актьорска игра… какво ще кажеш за следното? Мога да съм като онзи актьор, който почина, онзи от „Ватман“. Хийт Леджър, Жокера. Подигравателен, непредсказуем, зловещ.

— Това ми харесва. И каква ще бъде неговата философия? — заразсъждава тя, мислейки за филма. — „Единственото хубаво за мен е това, което е в мой интерес.“ Това ще е движещата ти сила.

— „Единственото хубаво за мен е това, което е в мой интерес.“ Ще го запомня. Харесва ми… Един въпрос за мястото на убийството — ти ще бъдеш ли там?

Тя се замисли, но отговори:

— Не, те няма да ме искат там. Риърдън и един от съучастниците му ще искат да се видят с теб насаме. Ще ме оставят с някого да ме пази, вероятно Сам — някъде в някоя тайна квартира. — Погледна Карпанков. — Най-вероятно на същото място, където са завели Карол — онзи апартамент в Мидтаун, който използва за фирмата си. — Обърна се към Джоузеф:

— Ще ти изпратя адреса, когато го науча.

— Ще бъдеш ли въоръжена? — попита той.

— Не, няма как. Но съм сигурна, че Сам ще бъде. Риърдън вероятно ще планира да се върне в тайната квартира, след като сключи сделката с теб — вероятно за да ме довърши лично. И като знаем какво са направили с Карол, предполагам, че двамата със Сам ще имат и други планове преди това. С въжета и възли.

Затова, след като убиеш Риърдън и Андрю, вземи ключа от тайната квартира и ела там. Ако на вратата има резе или верижка, аз ще я сваля. Ще ми пратиш есемес, когато си близо, за да отвлека вниманието на Сам, Андрю или когото са оставили да ме пази. Ще му кажа, че съм разкрила значението на „Октомврийския списък“ или нещо такова. Ще те пусна да влезеш. Този, който ме пази, ще си мисли, че другите двама се връщат, и няма да бъде много подозрителен.

Обаче внимавай. Когато чуя вратата да се отваря, ще кажа някоя ключова реплика. Ако кажа: „Добре ли е дъщеря ми?“, значи Сам не е извадил оръжие и не подозира нищо. Тогава можеш просто да влезеш и да го застреляш. Но ако кажа: „Даниел, какво стана?“, това ще означава, че подозира нещо и е извадил оръжието си. Остани в коридора и се готви за престрелка. Аз ще се скрия и ще направя каквото мога отвътре.

Джоузеф кимна:

— „Добре ли е дъщеря ми?“ означава, че имам зелена светлина да стрелям. „Даниел, какво става?“ означава да се пазя.

— Точно така.

— Разбрах.

— Чудесно.

Габриела прибра преждата и полузавършения шал в чантата. Погледна с любов Гюнтер, който още веднъж помаха с опашка. Тя се изправи, стисна ръката на Карпанков, после — на Джоузеф.

— Хайде, да се залавяме за работа.