Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Уместен въпрос, но тя бе помислила и за това:

— Ще им кажа, че информаторът ми, тоест ти, е поел нещата в свои ръце, убил е Тиърдън и другите и е откраднал парите. После е изчезнал. Така или иначе никой няма доверие на информаторите. Няма да бъде добре — операцията ще се провали — но да ти кажа, капитанът няма да бъде много недоволен. След смъртта на Риърдън ще претърсим къщите и офисите му; би трябвало да намерим доказателства поне по пет-шест случая, зад които стоят той и хората му. Освен това ще спестим пари от съдебни дела.

— Гениално, Габриела — с възхищение възкликна Карпанков.

Трак, трак…

Габриела добави още един ред на шала, който плетеше. Хрумна ѝ още нещо.

— Слушай, Питър, ще бъде полезно, ако има още някой, който ме преследва. Интересът на Риърдън ще се засили още повече, ако има и друг играч, който иска да се добере до „Октомврийския списък“. Ще изглежда още по-ценен. Някакви идеи?

Карпанков се облегна назад и се втренчи в тавана със сивите си очи.

— Става ли, ако този човек умре?

— Интересна идея. Може и да свърши работа. Защо?

— Имам нещо предвид.

— Да?

— Един тип… един боклук от Бруклин. Мисли се за кръстник на мафията. Хал Диксън. Знаеш ли го?

— Мисля, че съм чувала името.

— Кани се да разшири дейността си в Манхатън и Джърси. Мислех да го елиминирам. Това е удобна възможност.

Габриела оправи полата си, докато обмисляше включването на този допълнителен играч. След малко каза:

— Можеш да говориш с Диксън. Ще му кажеш за „Октомврийския списък“ и че е у мен. Възложи му задачата да ти го донесе. Когато дойде, ще го ликвидирам без свидетели. После ще кажа на капитана, че Риърдън го е убил.

Това ѝ даде друга идея. Тя остави плетката в скута си и добави:

— Трябва да реша един личен проблем. — Присви очи и обясни: — Един мъж ми досажда. Стана преди няколко месеца. Тъкмо бях изпълнила една поръчка и се бях отървала от трупа, но полицията беше побърза, отколкото очаквах. Скрих се в едно кино и се присламчих към този тип, за да изглежда, сякаш сме двойка. Номерът мина. Проблемът е, че тоя се лепна за мен. Прецака ми няколко срещи. Почна да ме преследва. Шпионира ме, навърта се около апартамента ми. Накрая дори може да открие, че работя за Питър. Дори ме снима, когато мислеше, че не го виждам. — Габриела направи гримаса на отвращение. — Малко е извратен — пада си по обувки. Лигите му направо потичат, когато види високите ми токчета. Снима ме с мобилния си и винаги се старае да хване обувките в кадър. Проклет перверзник. — Сви рамене. — Ще бъде полезно, ако и той умре.

— Как се казва? — попита Джоузеф.

— Франк Уолш. — Тя описа мъжа и добави: — Нека да припишем и това убийство на Риърдън.

Отново започна да плете. Двамата мъже се втренчиха в алуминиевите куки. Може би се питаха дали е убивала човек с тях. Не беше.

— Знам как ще стане — продължи. — След като с Риърдън открием списъка, ще го изпратя на Франк за съхранение. Ще направя така, че отпечатъците на Риърдън да се озоват на плика, кутията или каквото друго използвам, за да го сложа. Питър, можеш ли да уредиш един от хората ти да бъде в сградата, която ще използваме за постановката? Да се представи за чистач. Ще му дам списъка, за да го занесе на Франк.

— Разбира се. Какво ще кажеш за Рафаел?

— Да, той е добър. — Габриела се обърна към Джоузеф: — След като Франк получи пратката, в неделя, ще отидеш у тях, ще го застреляш и ще оставиш улики с отпечатъци и ДНК на Риърдън. Полицията ще ги открие, когато ликвидираме Риърдън и хората му. Обаче вземи телефона на Франк и форматирай диска на компютъра му. Сигурно има мои снимки.

Джоузеф кимна:

— Добре. Ами твоите хора — детективите, капитанът — те няма ли да те следят постоянно? Това може да се окаже проблем.

Тя се намръщи:

— Знам. Дори да им кажа да не го правят, ще се опитат да ме наблюдават. Трябва да го имам предвид и да се погрижа да се отърва от опашката и всякакви електронни устройства, които евентуално ще използват.

Остави плетката и се наклони напред. Беше доволна от Джоузеф; харесваше ѝ, че е умен и я гледа в очите толкова спокойно, не предизвикателно, срамежливо или похотливо.

— Така, преди да продължим, искам да ти кажа нещо. Очевидно имаш представа от филми. Знаеш ли какво е методът на Станиславски?

— Чувал съм, но не знам точно какво е.

— При него актьорът се стреми да се отъждестви душевно и емоционално с героя, който играе. За да проработи планът ни, за да измамим Риърдън и двамата с теб да оцелеем, аз ще бъда офис мениджърът и самотна майка, за която се представям. Габриела Маккензи. Габриела Макнамара престава да съществува.