Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Карпанков потърка бузата си, после пръстите му се спряха върху брадичката. Почеса я, сякаш търсеше набола брада, която е пропуснал при сутрешното бръснене, въпреки че кожата му изглеждаше безупречно гладка. Измърмори няколко нецензурни думи на руски: хуй , блядь , сука .

Габриела имаше склонност към езиците. Тъй като често работеше в „Бруклинград“ и сред другите източноевропейски емигранти в Ню Йорк, беше научила руски.

— Каква му е историята на този Риърдън?

— Нали знаеш Карол?

— Карол ли? Дъщерята на твоя асистент Хенри?

— Да.

— Красиво момиче. В гимназията ли е?

— Не, вече е на двайсет.

— Хенри работи за теб доста отдавна.

Още когато дойде, Габриела бе забелязала, че Хенри не е на бюрото си в приемната, и сега още го нямаше. Той обикновено беше като сянка до шефа си.

— От осемнайсет години. Като братя сме.

Тонът на Карпанков ѝ подсказа, че му е трудно да разказва.

Той се обърна и си наля чаша „Столичная“. Предложи и на нея. Габриела поклати глава. Той изпи чашата на един дъх и заразказва:

— Риърдън свалил Карол в някакъв бар. Завел я в един апартамент, който държи за клиентите си. Фонд „Норуок“. Някъде в Ийстсайд, Петдесет и някоя улица. Съблазнил я, макар че си е било чисто изнасилване. Дрогирал я. Направил ѝ снимки. Отвратителни снимки. Вързал я на една желязна масичка. Използвал моряшки възли, каквито знае от яхтите. За него е било игра. Не можела да помръдне. После започнал да я бие с жокейска пръчка. — Гласът на руснака потрепери. — Болката била ужасна… ужасна.

Изгълта още една чашка водка и си пое дъх на няколко къси, учестени глътки.

— После с друг мъж ѝ се изредили няколко пъти… разбираш? Това също заснели. Лицето ѝ се виждало, техните — не. Риърдън заплашил да качи видеото в Интернет. Боже мой, Карол учи в колеж, преподава в неделно училище! Това би разбило живота ѝ.

Габриела прие информацията с леко кимване. На сърцевидното ѝ лице не пролича никаква емоция. За нея това бяха просто факти. Макар че познаваше и харесваше Хенри, всичко това не я засягаше.

Лекотата, с която разделяше професионалното от личното, бе част от дарбата ѝ.

Ако можеше да се нарече дарба.

Карпанков продължи:

— Риърдън използва снимките, за да изнуди Хенри да му издаде информация за моята дейност. Компютърни файлове, пароли. Риърдън и съучастниците му проникнаха в системата ни и откраднаха близо четиристотин хиляди долара, преди да се усетим и да изключим сървърите си. Хенри направи опит да се самоубие. Нагълта се с хапчета. Отидох да го видя в болницата и той ми призна всичко. — Руснакът замълча за момент, после добави: — Простих му.

— Ами Карол?

— Какво да ти кажа? Никога няма да го преодолее.

Габриела кимна.

Върху масивното бюро имаше документи, папки, разпечатки и голяма колекция колички. Скъпи. Метални. Можеше да отвориш вратите и капаците и да погледнеш вътре. Бяха истински произведения на изкуството. Освен грамофонните плочи, които ѝ беше подарил Професора, Габриела не колекционираше нищо. В ловната ѝ вила в планината нямаше трофеи; тя ловуваше заради месото. Колкото до оръжията — те бяха просто инструменти в занаята ѝ и без колебание ги сменяше, когато се появеше някое по-ефикасно.

— Значи какво? Риърдън иска да овладее компанията ти?

„Карпанков Транспортейшън“ не транспортираше много неща. Основната ѝ дейност беше пране на пари, търговия с оръжие, проститутки, но въпреки тази ограничена сфера печелеше големи пари.

— Мисля, че Риърдън просто се е възползвал от случая. Когато са си говорили с Карол, е научил, че баща ѝ работи в богата компания, и е видял удобна възможност.

— Каза, че имало и друг мъж. Само двамата ли са?

— Не, трима съдружници са. Единият се казва Андрю. Имат бияч, малкото му име е Сам. — Карпанков добави мрачно: — Мисля, че Сам е бил вторият мъж с Карол.

— Това ли е техният модус операнди? Намират невинни жертви и ги използват?

Карпанков се изсмя:

— „Модус операнди“. Спомням си, че си учила латински. Баща ти ми е казвал. Много се гордееше с теб, когато беше ученичка.

Баща ѝ бе станал полицай веднага след гимназията, но ценеше образованието и наистина много се гордееше, че единственото му дете завърши блестящо „Фордхам“. Самият той постоянно се образоваше, специализира история и можеше с часове да разказва за миналото на Ню Йорк на Габриела и майка ѝ. Двете добронамерено му бяха измислили прякора „Професора“, който му прилегна като лъжица в масло.