Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Но само да я контролира, не да я преодолее.

Габриела се отърси от спомените за семейството си с едно изтракване на иглите за плетене.

— И така, за Риърдън полицията ще ни помогне.

Идеите ѝ идваха една след друга. Винаги ставаше така. Умът ѝ беше изобретателен и плодовит. Някои мисли отхвърляше, някои дооформяше, някои оставяше непроменени, като идеално завършени компоненти на плана ѝ. Дланите ѝ бяха влажни; сърцето ѝ биеше в бърз, интуитивен ритъм.

— Какво се иска от мен? — попита Джоузеф.

— Ще обясня на капитана и полицията, че си доверен информатор, който работи за мен. Така няма да се налага да разкриваш самоличността си. Ще използваме само малкото ти име. Аз ще бъда Габриела… Маккензи — добави тя, като гледаше етикета на една бутилка уиски върху шкафчето зад Карпанков. — Габриела Маккензи, някаква бизнесдама, а ти ще ме изнудваш за много пари. — Изведнъж ѝ хрумна идея, златна идея. — Ще го представим така, сякаш си отвлякъл дъщеря ми.

— Имаш ли дъщеря?

— Не. Нямам деца. Но ти ще дойдеш, когато съм с Риърдън, и ще кажеш, че си отвлякъл Сара и ще я убиеш, ако не получиш това, което искаш.

— Дъщеря ти ще се казва Сара, така ли?

— Така. Това е името на кобилата ми, която държа на вилата и яздя през почивните дни. Ще свалим от Интернет снимки на някое шестгодишно момиченце. Също и видеоклипове.

Джоузеф кимна:

— Има такива идиоти… качват какво ли не в Мрежата.

— Истина е.

— Какво ще искам от теб в замяна на живота на момиченцето?

Хрумна ѝ нова идея. Понякога направо валяха.

— Някакъв документ. Таен списък. Много ценен. Списък, който всеки иска да притежава — и затова Риърдън също ще поиска да го има.

— Макгъфин — отбеляза Джоузеф.

— Какво е това? — попита Карпанков.

Габриела обясни:

— Хичкок. — Изненада се, че Джоузеф знае термина. Не защото приличаше на глупак, точно обратното, а защото бе около четирийсетте, а известният режисьор бе измислил думата преди повече от половин век. — В детективските филми макгъфин е нещо, предмет, който всеки иска да притежава. Съкровището от Сиера Мадре, свещеният кивот, списъкът с тайни агенти на шпионска организация. Няма значение, че не съществува. Това е нещото, около което се заплита интригата на филма. Ще измисля някоя крупна измама или друга абсурдна история. Хората от списъка ще спечелят милиони, когато това се случи.

— Може да наречем списъка с някакво тайнствено име — предложи Джоузеф. — Някаква идея?

— Хрумна ми нещо — каза Карпанков. — Какво ще кажете за „Октомврийския списък“?

Габриела кимна:

— Добре, харесва ми. Но защо точно „октомврийски“?

— Снощи с жена ми ходихме в „Хофброй“, на Трето Авеню. В четвъртък вечер е Октоберфест. Правят най-хубавия виенски шницел и зауербратен в града. Октоберфест — Октомврийски списък. Така ми хрумна.

— Идеално. Сега е средата на септември. Ще оставя знаци, че нещо ще се случи през октомври. И така, Джоузеф, ти ще искаш този тайнствен списък. Също и пари. Риърдън е откраднал четиристотин хиляди от Питър. Затова нека да ги направим петстотин — с лихва.

Руснакът кимна.

— Как ще им измъкнеш парите? — попита Джоузеф.

Тя се замисли за момент.

— Ами… Риърдън ще ги изтегли, за да ми помогне да платя откупа. Всъщност ще използва парите, за да те привлече — да те убеди да влезеш в бизнеса с тях. Само ти можеш да им кажеш как да се възползват най-добре от „Октомврийския списък“. Ще си им необходим за това.

На Джоузеф също му хрумна нещо:

— Нека да започнем с четиристотин хиляди, но за да изглежда по-истинско, може да пропуснеш някой срок, който съм ти дал, и аз ще кача мизата с още сто бона.

— Да, харесва ми. — Очите ѝ грейнаха. — А когато изпусна срока, ти ще ми изпратиш нещо на дъщеря ми, с което да ми покажеш, че нещата са сериозни. — Погледна ноктите си, които бяха лакирани в червено. — Може би… сетих се, кървав пръст.

— Какво? — възкликна Карпанков.

Тя се усмихна:

— От някой манекен или кукла. С малко червена боя. Или с кръв от някоя пържола.

Джоузеф кимна, сякаш това бе най-логичната идея на света.

— Ще разиграем пиесата до неделя вечерта — продължи Габриела. — Ще избереш място, където ще уредиш да се срещнете. Когато се появят, ще ги убиеш.

Джоузеф се замисли за момент.

— Имам един нает склад в Сохо, който вече не ми трябва. Ще го направя там. Те ще мислят, че съм отвлякъл дъщеря ти, нали? Складът има една задна стаичка. Ще пусна някое детско филмче. Те ще отидат да проверят и когато отворят вратата, ще ги ликвидирам в гръб. — Намръщи се. — Обаче какво ще кажеш на твоя шеф? Ако провеждате специална операция, няма ли да очаква някакви доказателства, като банков превод или нещо подобно?