Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

— Това е един от методите му на действие — продължи Карпанков. — Използват множество различни похвати: шантажи, отвличания, убийства. Понякога се представят за финансови консултанти или застрахователни специалисти. Сближават се с бизнесмени, добират се до вътрешна информация, научават слабите им места.

— Консултанти, застрахователи… — заразсъждава на глас Габриела. Стратегията ѝ се видя интересна. Реши да я използва в плана, който вече се оформяше в главата ѝ. — Искаш Риърдън мъртъв и да открия кои са Андрю и Сам. Тях също да убия. И да ти върна парите?

— Да.

Карпанков взе една от количките. Стори ѝ се, че е „Ягуар“, но тя не разбираше много от коли. В Адирондакс имаше един хилядакубиков мотоциклет „Хонда“.

Мафиотът добави:

— Мога и без тези пари, но…

— За респект трябва да си ги върнеш.

— Точно така. За респект и отмъщение. Нали разбираш какво имах предвид, когато казах, че е сложно?

Да, така беше.

Габриела обаче обожаваше усложненията. Тя изпъна сакото си на малки бели и черни карета, и полата си — която бе сива като неспокойните води на Хъдсън тази сутрин. От оранжевата си кожена чантичка „Коуч“ извади плетиво със синя и зелена прежда и разсеяно започна да плете.

Шумът на иглите — трак, трак, трак — пригласяше на бръмченето на камиони под прозореца на Карпанков. Той мълчеше.

— Разкажи ми какво знаеш за Риърдън — каза тя небрежно, което бе нейният начин да каже: „Да, приемам задачата. Разбира се, че ще я изпълня.“

— Около трийсет и пет годишен. Хубав мъж. Ето.

Той ѝ показа снимка на тъмнокос бизнесмен.

Да, определено хубав, помисли си тя. Широкоплещест. Габриела почувства известна тръпка, отчасти заради физиката му и защото Риърдън поразително приличаше на Джордж Клуни отпреди десет години. Беше привлекателен преди всичко заради присвитите си очи. Жестоки. Хитри. Хищнически.

— Отличителни белези?

— Изглежда, че няма татуировки. Но има белег, на гърдите и рамото. Залагал е бомба за симулиране на пожар и гръмнала неочаквано. Обикновено обяснява, че го е получил, докато спасявал две деца от катастрофирала кола или докато някой друг е спасявал него. Променя историята в зависимост от сценария, който разиграва.

Завършил е реномиран университет и има законна инвестиционна фирма, която използва за прикритие. Фонд „Норуок“, както споменах. Печели много пари и ги харчи. Коли, яхти. Но освен това е психопат. Миналата пролет с Андрю са убили един човек, който заплашвал да свидетелства срещу него. Риърдън можел просто да го застреля някъде сам. Той обаче убил цялото му семейство. Подозирам, че го е направил по този начин, защото му е доставяло удоволствие. Измъчвал и изнасилил жената. Садист, казвам ти — както в случая с Карол.

Габриела продължаваше да плете.

Затвори очи, остави мислите си да се подредят. Карпанков мълчеше; използваше услугите ѝ от години и знаеше как работи мозъкът ѝ, кога да говори, кога да чака. В продължение на няколко минути тя сякаш бе на друго място. Създаваше ред от хаоса. И руснакът не продумваше.

Когато отново го погледна, за части от секундата тя изглеждаше, сякаш се изненада, че не е сама. Бързо се опомни.

— Имам няколко идеи. Но ще ми трябва някой да ми помага. Силен. Да не се страхува, че ще си оцапа ръцете. Най-добре да не е много свързан с теб.

Карпанков се замисли за момент.

— Има един тип, когото наемам от време на време. Способен е. Много умен.

— И няма проблеми със… — остави изречението незавършено.

— Никакви. Десетина пъти е работил за мен. Дори сега е тук. На долния етаж.

— Нека да поговоря с него.

Габриела отново обърна очи към Гюнтер. Той също я погледна. Замаха с опашка.

Карпанков се обади по телефона и учтиво помоли някого да се присъедини към тях. Затвори.

— Какво плетеш? — попита, като кимна към преждата.

Яркозелено и синьо…

Така се пееше в една нейна любима песен. На Джеймс Тейлър.

— Шал — отговори тя.

Погледна върховете на иглите. Идеите бързо идваха.

Пет минути по-късно на вратата се почука и Карпанков извика:

— Влез.

В стаята влезе едър мъж с руса коса, буйна и къдрава. Ръкува се с руснака.

— Питър.

С уверени очи погледна Габриела, без следа от любопитство, похот или снизхождение.

— Това е Габриела Макнамара.

— Джоузеф Астър.

Лицето на мъжа беше безизразно. Явно не знаеше коя е или пък не се интересуваше. Това беше добре. Репутацията бе нещо излишно. Като похвалите, обидите или спортните трофеи от гимназията.