Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

1 час и 35 минути по-рано

Вървяха мълчаливо и предпазливо по влажната, оградена с дървета улица на Мидтаун. Предпазливо — по необходимост. Знаеха, че полицията наблюдава офиса на Прескот.

Габриела оглеждаше автомобилите, профучаващи по страничната улица. Тъмни коли, светли коли, таксита, лимузини, камиони. Автомобилите, както и пешеходците, бяха част от пейзажа на Манхатън. Тя обаче не забеляза нищо необичайно, никой не им обръщаше особено внимание.

Въпреки че видяха една цивилна полицейска кола, двамата спряха за момент до едно гинко, оградено с ниска желязна ограда, за да не могат кучетата да препикават ствола му.

— Ето там — прошепна Габриела, като посочи една шестетажна офиссграда на двайсетина метра на изток от тях, от същата страна на улицата.

На табела до входната врата бяха изброени пет-шест фирми — терапевти, кабинет за диагностика по дланта, студио за графичен дизайн.

Най-отгоре: „Прескот Инвестмънтс“ ООД.

— Как си? — попита Даниел.

— Добре — небрежно отговори тя.

Спомни си, че когато беше малка, Професора често я успокояваше, като ѝ задаваше този въпрос. „Добре ли си?“ „Наред ли е всичко?“ Сядаше до нея и я поглеждаше изпитателно. Тя усещаше миризмата на тютюн и афтършейва му. Отначало отговаряше, че е добре, със същия тон като сега, но той се усмихваше и настояваше. Накрая успяваше да ѝ изкопчи, че е тъжна заради някаква случка в училище или защото някой ѝ се е присмял по пътя за вкъщи (дори на тринайсет Габриела бе висока и хилава като върлина), или просто понеже времето беше студено и облачно.

Откакто се помнеше, тя изпадаше в крайни настроения.

Професора обикновено успяваше да прогони тъгата, поне за известно време.

С усилие прогони спомените.

— Ето я — каза сега, като кимна към красивата си колежка Елена Родригес на отсрещния тротоар.

Латиноамериканката отиваше към сградата от противоположната посока. Вървеше със сведени очи и мрачно лице. Вдигна поглед и ги видя. Тръгна да пресича. Погледна за момент цивилната кола, в която имаше само един полицай. Спря на платното, сякаш се уплаши да не я видят; дръпна се назад. Мина един камион и тя пак тръгна бързо след него — право към едно приближаващо такси. Чу се пронизителен вик и свирене на спирачки като писък на граблива птица, после — глух удар. Даниел и Габриела не виждаха добре от мястото, където стояха, но след миг тялото на Елена се стовари на платното.

— Боже! — прошепна Даниел.

Полицаят от цивилната кола веднага изскочи и се притича на помощ. Огледа се за миг, после се наведе над жената и извади радиостанцията си. Шофьорът на таксито също притича, като размахваше отчаяно ръце.

— Господи! — промълви Даниел. — Дали е добре?

Нещата наистина изглеждаха зле, но Габриела прошепна:

— Не се тревожи за нея. Хайде.

Хвана го за ръката и го дръпна напред. Извади ключовете от джоба си и забърза към сградата. Докато полицаят се грижеше за Елена и говореше по радиостанцията, двамата влязоха във фоайето. Габриела пъхна ключа в ключалката на вътрешната врата и след по-малко от минута вече бяха на втория етаж, пред вратата с месингова табела: „Прескот Инвестмънтс“, ООД.

Вратата бе запечатана с жълто тиксо, на което пишеше: „Полицейска забрана. Не влизай“. Имаше телефонен номер, на който човек можеше да се обади, ако иска достъп до офиса.

Даниел се колебаеше, но Габриела отключи и бутна вратата навътре, при което лента се скъса със силен звук.

Затвори вратата, спря и се огледа удивено.

— Боже мой, взели са всичко! Компютрите, машините за унищожаване на документи, харддисковете, шкафчетата. Трябвал им е цял камион!

Даниел също огледа помещенията. Надникна през прозореца.

— Не мога да разбера как е Елена — отбеляза. — Дърветата ми пречат. Струва ми се, че още лежи.

— Не можем да се тревожим сега за нея. Трябва да претърсим за парите и списъка. Трябват ни!

Заоглежда трескаво малкото предмети, които бяха останали. Няколко грозни произведения на изкуството, снимки, дипломи и сертификати на стените. Също вази с изкуствени цветя, канцеларски материали, чаши, изсъхнали цветя, семейни снимки, винени бутилки, кутии с кафе и храна. На две масички имаше професионални списания, последните броеве на „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнал“, няколко книги: „Кредитни пазари в страните от БРИК“, „Счетоводни процедури“ и „Данъчно облагане на дружества за проучване на нефтени и газови находища“.