Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Франк отиде до прозореца и погледна към „Уестбет“, известното артистично средище. Виждаше прозореца на стаята, в която Даян Арбъс преряза вените си през 1971 година.

Поне така му каза агентът на недвижими имоти, виждайки поредния балък. Сякаш фактът, че ще вижда мястото, където някаква смахната фотографка е сложила край на живота си, правеше апартамента по-привлекателен за Живеене.

Франк премести погледа си и огледа улицата за тъмни якета.

Не видя нито един убиец от „Матрицата“ с мазна, къдрава руса коса. Той дръпна завесата.

Върна се при пратката, която току-що бе получил, и изпълнен с радост, извади тъмнозелената кутия от шампанско „Дом Периньон“.

Взе бележката:

Скъпи Франк. Мисля си за теб. Скоро ще се видим! Нямам търпение да дойде вторник. Ще ти се обадя!

Той се почувства, сякаш е изтеглил печеливш билет от лотарията за милион долара. От удоволствие се засмя с глас.

Шампанско! И не някоя евтина марка.

Представи си тънката талия на Габи; стегнатите ѝ, сферични гърди; гъстата кестенява коса, която тя през повечето време носеше събрана или вързана на опашка. Понякога обаче я пускаше и това страшно му харесваше.

Боже, колко беше красива!

Той си я спомни с жълтия бански, когато се печеше в Сентрал Парк. Спомни си белега, който видя на корема ѝ. Чудеше се дали е от цезарово сечение или от инцидент.

Замисли се как би могъл да разбере.

Тъпо беше да я пита.

Срещата на кафе в петък бе минала чудесно, Франк явно премина успешно някакво изпитание, защото виж това! Той отново погледна зелената кутия. Отново прочете бележката. И още веднъж.

Леле, „Дом Периньон“. Написа марката в „Гугъл“.

Мамка му! Сто и петдесет долара!

Франк започна да си фантазира за срещата им във вторник. Щеше да почисти апартамента.

Да мине с прахосмукачката. Да ароматизира… той подуши въздуха и усети някаква гадна миризма.

Щеше да смени чаршафите.

Франк погледна часовника си. Е, по-късно щеше да мисли за срещата им. Наближаваше време за схватката.

Време за смърт, време за кръв.

Дланите му се изпотиха.

Франк Уолш отиде в мръсната спалня и изпразни съдържанието на джобовете си в шкафчето: четирийсет и три долара в намачкани банкноти, монети, касови бележки, опаковка от „Неко Уофър“, опаковка от „Киткат“ и ножа, който носеше постоянно, петсантиметровото швейцарско ножче с лупа, клечка за зъби и ножичка.

Отвори гардероба. Вътре имаше десетки обувки, един костюм, четири камуфлажни якета и полица за шапки, на която имаше само едно гръцко рибарско кепе. Той го взе и го нахлупи върху рошавата си коса. Седна на един скърцащ стол и включи компютъра, като събу обувките си, без да ги пипа с ръка. Взря се в екрана, увеличи звука с мишката и в стаята се разнесе музика — музика от друго измерение.

На екрана се появи познатата емблема, която му създаваше комфорт — сякаш виждаше табелата за начало на родния си град.

Ролевата игра номер едно в света

Франк натисна с мишката върху „Продължи играта“ и събуди аватара си — строен, красив воин, който приличаше на собственика си само по цвета на косата. Насочи героя към оръжейната и избра даратския нож.

После изпрати аватара с крилат кон до Проспеския лес, където трябваше да се срещне и да се бие е героя на някакъв младеж от Тайван.

Бяха насрочили този дуел, за да уредят един спор между клановете си, както беше според правилата на играта.

След няколко секунди влезе в Кръга на съдиите, заобиколен от десетки аватари от двата клана. Хората, стоящи зад съществата — с които Франк не се беше срещал лично и дори не бе разговарял — накараха воините и магьосниците си да ръкопляскат, да подскачат и да реват окуражително. Противниковата страна, разбира се, правеше същото — окуражаваше своя воин.

След малко се появи и вражеският аватар — странно същество с пипало за опашка. Огледа бойния ринг и влезе в него.

Франк накара своя аватар да направи същото. Двамата анимирани герои застанаха един срещу друг.

Франк си спомни за момент типа с тъмното яке, но бързо го забрави. Трябваше да победи в този бой е ножове. Накара героя си да приклекне и е насочено напред зловещо острие го придвижи срещу противника, който зае отбранителна позиция и се втренчи във врага със змийските си очи.

Франк симулира крачка настрани, но в следващия миг скочи напред, размахвайки ножа като хеликоптерна перка. Представи си, че защитава Габи от зловещото създание, което иска да я изнасили.