Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

— Нима? А не обмисляхте ли — само предположение — да проникнете с взлом в нечий апартамент? — попита Кеплър саркастично.

— Това е абсурдно обвинение. Една приятелка на шефа ми живее тук.

— Приятелка, а? — още по-саркастично попита той.

— Знаем за госпожица Дитрих — каза Сурани.

— Имам пълно право да говоря с нея — тросна се Габриела.

— За какво? — поинтересува се Кеплър.

— Имам право да не ви казвам.

Тя погледна към антикварния магазин и масивните лъвове. Даниел стоеше зад няколко зяпачи на двайсетина крачки от тях. Беше близо — достатъчно, за да чуе разговора — но не прекадено, за да го забележат полицаите. Тя се намръщи, за да му даде знак да остане на мястото си.

— Какво точно смятахте да направите? Да си шепнете с госпожица Дитрих под прозореца? — попита Кеплър, като погледна контейнера за смет. — Много в стила на „Ромео и Жулиета“.

— Ами вие какво правите тук? — контрира Габриела.

Кеплър се изсмя:

— Доста сте нахакана за обирджийка. За да отговоря на въпроса ви, след като отказахте да ни съдействате и след като Чарлс Прескот все още се издирва по подозрения в две дузини углавни престъпления, следваме уликите, които имаме по случая. И една от тях ни изпрати тук. Кажете ни какво вие знаете за госпожица Дитрих.

— Нищо. Тревожех се за Чарлс. Исках да я попитам дали има новини от него, как е той.

— Пак ще попитам: през прозореца ли? — Кеплър не обърна внимание на киселия ѝ поглед. Добави саркастично: — За тази цел има едни такива апарати, наречени телефони. Но можем да обсъдим тази тема в следствения арест.

— Какво?

— Отново претърсихме офиса на шефа ви. Проверихме инвентарния списък и установихме, че някои неща липсват. Габриела Маккензи, арестувана сте за възпрепятстване на правосъдието. — Прозвуча, сякаш дълго време е чакал с нетърпение да изрече тези думи.

— Не! — промълви тя.

Сякаш не можа да се сдържи, Кеплър добави:

— И в допълнение, опит за кражба с взлом. — Погледна в задната уличка. — Контейнер? Моля ви се!

— Вие не разбирате. Моята…

Тя замълча рязко.

— Вашата какво? — попита Сурани.

— Моля ви, не мога да вляза в затвора точно сега.

Кеплър се изсмя:

— Извинете ни за неудобството!

Обърна се, за да си запише нещо в бележника, и даде знак на униформения. На табелката на гърдите му пишеше „Полицай Чапман“.

Той направи крачка към нея.

— Оставете чантата на земята и се обърнете. Поставете ръцете си зад гърба.

— Моля ви!

— Изпълнявайте. Обърнете се.

Полицаят посегна към белезниците си, погледна надолу, за да ги види. В този момент Габриела скочи напред и грабна пистолета от кобура му.

Тълпата се разкрещя и се разпръсна.

— Габриела! — изкрещя Кеплър.

Посегна бързо и сграбчи ръката ѝ. Сборичкаха се и тя падна тежко на страната си, изпищя от болка. Успя обаче да се освободи и насочи пистолета към лицето му. Той присви очи и приклекна, като замахна с ръка, сякаш да отбие куршумите.

— Назад! — изкрещя на детективите. — Вие двамата! Хвърлете пистолетите! Веднага! Под онези коли!

Сурани извика отчаяно:

— Не правете така! Вие…

Хладният ѝ поглед обаче беше красноречив. Те хвърлиха пистолетите, както им бе заповядала.

Когато Габриела за момент премести погледа си към падащите оръжия, сякаш се страхуваше някое от тях да не гръмне, униформеният полицай се хвърли срещу нея, като се опита да я сграбчи. Тя се изплъзна и се препъна. Когато се опита да запази равновесие, пистолетът гръмна.

Младият полицай примигна, хвана се за гърдите ѝ падна на тротоара.

— Ох, мамка му! Ох!

Габриела изпищя.

Без да обръща внимание на нея и на пистолета, Сурани изтича при падналия полицай, който риташе и размахваше ръце. Наведе се над него и изкрещя към колегата си:

— Извикай линейка!

Кеплър изръмжа:

— Шибана кучка! Застреляй ме, ако искаш, но ще извикам помощ!

Извади радиостанцията си.

Хлипайки, Габриела отстъпи назад. Обърна се и хукна. На ъгъла хвърли пистолета в шахта на канализацията. Стигна до Даниел, който изглеждаше не по-малко шокиран. Понечи да хукне отново, но той я спря:

— Недей да тичаш, ходи. Наведи глава и ходи нормално.

— Аз…

— Ходи. Бавно. Върви.

Габриела кимна, пое си въздух няколко пъти и го хвана за ръката.

Тръгнаха на изток.

След броени секунди пронизителният писък на сирени прониза следобедния въздух от десетина различни посоки.

15 минути по-рано