Джефри Дивър - Часовникаря

Обърна се да го погледне за последно и отмина.

„О, Бил… Как смъртта усложнява всичко — и то по най-неочаквани начини.“

Пропъди мислите за него и продължи да разпитва.

Данс искаше да намери следа, искаше да хване престъпника. За да го спрат, разбира се, но също и да може да го разпита. Никога не се беше сблъсквала с такъв злодей. Искаше да разбере как цъка мозъка му. (Засмя се на себе си за този избор на думи.)

Продължи да заговаря хората, но не намери никого, който можеше — или искаше — да ѝ помогне.

Докато не срещна човека с покупките.

На около пресечка от сградата на Луси той буташе препълнена пазарска количка. В отговор на въпроса ѝ присви очи и отговори, че да, видял някой да тича по „Бароу“. Погледна фоторобота на Часовникаря и каза:

— Не съм сигурен, но прилича. — Замѝсли се. — Не го видях добре. Съжалявам.

Понечи да отмине.

Кейтрин Данс обаче веднага разбра, че е видял повече.

Свидетелска амнезия.

Хрумна ми нещо. — Тя кимна към количката. — Има ли нещо, което се разваля бързо?

— Ами, не — измънка той.

— Хайде да ви почерпя едно кафе и да ви задам още няколко въпроса. Какво ще кажете?

Човекът очевидно не хареса идеята, но точно в този момент един леден порив ги разклати. Минувачът примигна със сълзливите си очи и каза:

— За няколко минути може. Но наистина не мога да ви кажа нищо повече.

„О, ще видим“ — помисли си тя.

Амелия Сакс се качи в задницата на микробуса.

Двамата с Койл се опитаха да изправят бившия детектив Арт Йънг в седнало положение. Беше неадекватен и бълнуваше.

Отначало, когато Койл отвори вратата на микробуса, Иънг лежеше проснат в безсъзнание и Сакс се уплаши, че се е самоубил. Бързо установи, че е просто пиян, макар и до несвяст. Сакс го шляпна няколко пъти. Иънг отвори очи, намръщи се.

Двамата полицаи го сложиха да седне.

— Спи ми се. Оставете ме. Спи ми се.

— Негов ли е микробусът?

— Да.

— Какво е станало? Как се е озовал тук?

— Отишъл в „Харис“ на няколко пресечки оттук. Отказали да му сервират, защото вече бил пиян, и той си тръгнал. След няколко минути отидох да си купя цигари. Барманът знае, че съм полицай, и ми каза за него. Предупреди ме да го спра, за да не се качи в колата и да сгази някого. Намерих го тук. Вашата картичка беше в джоба му.

Арт Йънг се размърда.

— Оставете ме.

Затвори очи.

Сакс погледна Койл:

— Можете да ни оставите, аз ще се погрижа.

— Сигурна ли сте?

— Да. Бихте ли ми изпратили само едно такси.

— Добре.

Полицаят слезе и се отдалечи. Сакс се наведе, докосна ръката на стареца.

— Арт?

Той отвори очи, присви ги, позна я.

— Ти…

— Арт, ще ви закарам вкъщи.

— Остави ме. Остави ме, по дяволите.

Челото му бе одрано, единият му ръкав — скъсан. Миришеше на повръщано.

— Не ти ли стига това, което ми причини? — измърмори той. — Не мислиш ли, че ме прецака достатъчно? Махай се. Искам да остана сам. Остави ме!

Изправи се на колене и се опита да се добере до шофьорската седалка.

— Махай… се!

Сакс го издърпа. Не беше дребен, но бе отслабнал от алкохола. Той избърса устата си с белещата си се ръка, опита се да се изправи, но пак падна на седалката.

— Постарал си се — отбеляза Сакс, като кимна към една празна бутилка от уиски на пода.

— Какво те интересува? Какво ти дреме?

— Какво стана? — настоя тя.

— Нима не разбираш? Ти стана. Ти.

— Аз ли?

— Защо си мислеше, че всичко ще си остане така? В това проклето управление няма тайни. Разпитах за шибаното досие, какво е станало с него… Вчера, приятелят ми, когото чаках, за да играем билярд, не се появи. С този човек сме били партньори три години, заедно планирахме океанско плаване, с жените си. Изведнъж му изникнала работа и не можел да дойде. И защо? Защото аз много питам. Едно пенсионирано ченге задава много въпроси… Трябваше да те пратя по дяволите още щом се появи на вратата ми.

— Арт, аз…

— О, не се притеснявай, момиче… Не съм казал името ти на никого. Не съм споменавал нищо.

Той взе бутилката, видя, че е празна, и я запрати настрани.

— Слушай, познавам един добър психоаналитик. Мога…

— Психоаналитик? Какво ще ми анализира ? Как съм прецакал живота си?

Сакс погледна бутилката.

— Имаш затруднения. Всеки се сблъсква с трудности.

— Не за това говоря. Така стана, защото аз прецаках всичко.

— Какво искаш да кажеш, Арт?

— Защото бях ченге. Провалих всичко. Провалих живота си.

Побиха я тръпки; думите му изразяваха и нейните чувства. Точно затова искаше да напусне полицията. Въпреки това само предложи: