Джефри Дивър - Часовникаря

„Браво, Сакс. Браво.“

— Влакната обаче… Не приличат на нищо в къщата. Приличат на вълнени. Може би носи пуловер. Бяха закачени на едно копче на нивото на рамото. Вероятно са на Часовникаря, защото Луси ми каза, че току-що е взела униформата си от химическо чистене. Освен това нито тя, нито съпругът ѝ имат вълнена дреха с такъв цвят.

— Браво.

— Ами, това е.

— Добре, донеси всичко.

Райм прекъсна връзката.

Том записа информацията, която бе съобщила Сакс. След като болногледачът излезе, Райм погледна таблицата. Почуди се дали записките, които гледаше, са улики по обикновено убийство или свидетелство за по-голямо нещастие — края на съвместната му работа с Амелия Сакс.

Лон Селито си беше тръгнал, а Сакс приготвяше пликчетата с веществени доказателства. Поблагодари на Кейтрин Данс.

— Надявам се, че съм помогнала — отвърна тя.

— Това е работата на криминалиста — сви рамене Сакс. — Няколко влакна. Може да се окажат достатъчни, за да го осъдим. Е, ще видим. Сега отивам при Райм. Не знам дали ще искаш, но не можеш ли да поразпиташ хората в квартала? Незаменима си в работата със свидетели.

— Дадено.

Сакс ѝ даде няколко разпечатки с портрета на извършителя и излезе.

Данс кимна на Луси Рихтер:

— Добре ли сте?

— Да — отвърна военнослужещата със стоическа усмивка; отиде в кухнята и сложи чайника. — Искате ли чай? Кафе?

— Не. Ще отида да потърся свидетели.

Луси сведе очи към пода, ясен знак за всеки специалист по кинесика.

— Скоро ли си тръгвате за Калифорния? — попита военнослужещата.

— Вероятно утре.

Луси кимна:

— Чудя се дали искате да обядваме заедно.

Луси нервно завъртя подставката на чайника, на която пишеше „4-та пехотна дивизия. Храбри и лоялни.“

— С удоволствие.

Данс извади една визитна картичка от чантичката си и написа отпред името на хотела си и номера на стаята. Загради номера на мобилния си телефон отпред.

Даде я на Луси.

— Обадете ми се — каза Данс.

— Непременно.

— Наред ли е всичко?

— Да, добре съм.

Данс кимна и стисна ръката на другата жена. Излезе, като си припомни едно от основните правила на кинесическия анализ — понякога не е нужно да откриваш цялата истина зад лъжите, които чуваш.

12.11 ч.

Амелия Сакс донесе у Райм малка кутия с материали.

— Какво имаме?

Сакс отново описа какво е намерила на местопрестъплението.

Според картотеката на Нюйоркското полицейско управление за влакна, намереното върху униформата на Луси беше от необработена вълна като яките на кожените якета, носени от пилотите. Сакс бе проверила часовника за нитрати — в този също нямаше експлозив и беше еднакъв с другите три. Не съдържаше други следи освен едно петно, което се оказа спирт за горене. Както при цветарката, тук Часовникаря не беше успял да остави стихотворение или бе предпочел да не го прави.

Райм се съгласи да обявят в средствата за масова информация за часовниците, макар да беше сигурен, че убиецът ще започне да ги оставя едва след като се убеди, че жертвата не може да извика помощ.

Сакс не беше намерила нищо на местата, откъдето най-вероятно е избягал от сградата.

— Нямаше нищо — обясни.

— Нищо ли?

Райм поклати глава.

„Правилото на Локар…“

Рей Пуласки влезе, свали палтото си и го закачи. Райм забеляза, че Сакс веднага погледна новобранеца, очакваше с нетърпение, какво ще каже.

Онзи случай…

— Нещо интересно с мерилендската връзка? — попита тя.

— В Балтимор има две текущи разследвания за корупция. Едно от тях е свързано с нашия район, но от страната на Джърси. И няма замесени наркотици. Търсят улики за подкупи и фалшиви документи за доставка. От балтиморската полиция ще ми се обадят за разследванията на щатско ниво. Нито Крийли, нито Сарковски са имали имоти в Мериленд и никой от тях не е пътувал по работата дотам. Най-близкото място, до което Крийли е стигал, е Пенсилвания, където се е срещал с редовен клиент. Сарковски пък изобщо не е пътувал. Още не съм получил списъка на клиентите от Джордан Келър. Оставих му съобщение, но не ми се е обадил. Двама от полицаите в участък 118 са родени в Мериленд, но са се преместили тук отдавна. Проверих в данъчното имената на всички работещи в участъка за имоти в Мериленд…

— Чакай — прекъсна го Сакс. — Това ли си направил?

— Грешка ли е?

— Ами, не, Рей. Правилно си постъпил. Браво.

Тя погледна Райм и се усмихна. Той се изненада.