Джефри Дивър - Часовникаря

Накрая завъртя топката на бравата. Когато вратата се отвори, за момент си помисли, че може би трябваше да поиска да види значка и служебна карта, преди да откачи веригата. Бе отвикнала от този начин на живот и беше забравила, че и тук има премного злосторници.

Амелия Сакс и Лон Селито пристигнаха пред старата кооперация в Гринич Вилидж.

— Тук ли е?

— Аха — измърмори Селито.

Пръстите му бяха посинели, ушите — червени.

Надникнаха в уличката зад сградата. Сакс я огледа внимателно.

— Как се казва?

— Рихтер. Луси.

— Кой е прозорецът ѝ?

— На третия етаж.

Тя погледна аварийната стълба.

Закрачиха към главното стълбище.

— Сигурни ли сме, че е Часовникаря? — обърна се Сакс към Франк Ретиг и Нанси Симпсън, които се гушеха до микробуса на отдела по криминалистика, спрян напряко на улица „Бароу“.

— Да, оставил е часовник — отвърна Ретиг. — С луни.

Сакс и Селито тръгнаха по стълбите.

— Да ви предупредя — обади се Нанси.

Детективите спряха и се обърнаха.

Полицайката кимна към сградата:

— Няма да е приятно.

11.04 ч.

Сакс и Селито бавно изкачиха стълбите. В коридорите миришеше на мокри килими и нафта.

— Как е влязъл? — заразмишлява на глас Селито.

— Този човек е като призрак. Може да проникне, където си поиска.

Огледа стълбището. Спряха пред една врата. На табелката пишеше „Рихтер/Добс“.

„Няма да е приятно…“

— Да действаме.

Сакс отвори вратата и влезе.

Видяха мускулеста млада жена с анцуг и събрана на тила коса. Говореше с униформен полицай. Обърна се и когато видя Сакс и Селито, очите ѝ помътняха. Втренчи се в златните им значки.

— Вие ли сте главният? — попита гневно, като пристъпи към Селито.

— Аз съм един от детективите в това разследване.

Той се представи.

— Аз съм детектив Сакс.

Луси Рихтер закри устата си с длани.

— Какво си въобразявате? — изкрещя. — Знаете, че тоя психопат оставя часовници при жертвите си. Защо не го обявите официално? Не съм оцеляла толкова месеци в проклетата пустиня, за да ме изкормят в собствения ми дом само защото вие не сте предупредили хората.

Успокоиха я с доста усилия.

— Госпожо — обясни Сакс, — методът му на действие не включва оставяне на часовниците предварително, за да обяви присъствието си. Бил е в апартамента ви и явно сте извадили късмет.

Луси Рихтер определено беше късметлия.

Преди около половин час случаен минувач забелязал някой да излиза през прозореца на спалнята ѝ и да се качва на покривано аварийната стълба. Веднага се обадил в полицията. Часовникаря погледнал надолу и видял как свидетеля телефонира. Човекът му изкрещял да спре, но престъпникът избягал.

Бяха претърсили квартала, но не откриха нито следа от него, а и никой не си спомняше да е видял човек, приличащ на образа му на фоторобота.

Сакс погледна Селито, който каза:

— Съжаляваме за случая, госпожо Рихтер.

— Съжалявате — сопна се тя. — Трябва да предупредите гражданите.

Детективите се спогледаха. Селито кимна:

— Ще го направим. Още тази вечер говорителят на полицията ще го обяви в новините.

— Ако позволите, бихме искали да претърсим апартамента ви за улики, които може да е оставил — добави Сакс. — И да ви разпитаме какво точно се случи.

— След малко. Трябва да се проведа няколко телефонни разговора. Не искам родителите ми да научат от новините. Ще се разтревожат.

— Спешно е — настоя Селито.

Жената отвори мобилния си телефон и отсече:

— Казах: след малко.

— Райм, чуваш ли?

— Казвай, Сакс.

Криминалистът беше в лабораторията и слушаше Сакс по радиостанцията. Спомни си, че бяха планирали да монтират на главата ѝ камера с предавател, та да може и той да вижда онова, което вижда тя. На шега я наричаха „играчката на Джеймс Бонд“. Сърцето му се сви при мисълта, че няма да е Сакс тази, която ще носи устройството.

Постара се да пропъди чувствата. Често казваше на онези, които работят за него: „Има убиец на свобода; най-важното е да го хванем, трябва да се съсредоточим само върху това.“ Сега го напомни и на себе си.

— Показахме на Луси фоторобота. Не го позна.

— Как е влязъл?

— Не съм сигурна. Ако се придържа към метода си на действие, трябва да е отключил с шперц. Мисля обаче, че се е прехвърлил от покрива през аварийната стълба. Влязъл е, оставил е часовника и я е чакал. Тогава свидетелят го е видял и той си е плюл на петите. Избягал е пак по аварийната стълба. На покрива има вратичка. Предполагам, че е слязъл през нея и е излязъл от главния вход.