Джефри Дивър - Часовникаря

Том веднага усети, че искат да ги остави насаме.

— Отивам да приготвя кафе. Или нещо друго.

Излезе и затвори вратата след себе си.

„Какво означава пък това?“ — мрачно се замисли Райм. През последните дни му се бяха насъбрали прекадено много лични проблеми.

Сакс продължаваше да се взира в светлия парк.

— Какво толкова спешно имаше да вършиш? — попита Райм.

— Бях в „Арджайл Секюрити“.

Райм примигна и се вгледа в безизразното ѝ лице.

— Онези, които ти се обадиха, след като в „Таймс“ писаха за теб? След случая с илюзиониста?

— Да.

„Арджайл“ бе голяма фирма, занимаваща се с охрана на богати бизнесмени и освобождаване на отвлечени за откуп. Бяха предложили работа на Сакс. Заплатата ѝ щеше да е двойна спрямо полицейската. Бяха ѝ обещали разрешително за оръжие, валидно за повечето щати — нещо необичайно за охранителна фирма.

— Защо?

— Напускам, Райм.

— Напускаш полицията? Сериозно ли говориш?

Тя кимна:

— Абсолютно сериозно.

Райм също се загледа през прозореца, към осветените от слънцето голи дървета. Замисли се за разговора си с Кейтрин Данс предишния ден, за ранните дни на терапията си. Един лекар, умен млад мъж от полицейското управление, Тери Добинс, му беше казал: „Нищо не е вечно“. Имаше предвид депресията му. Оказа се прав.

Сега си спомни тези думи.

„Нищо не е вечно…“

— Аха.

— Мисля, че е най-правилно, Райм. Трябва да го направя.

— Заради баща ти ли?

Тя кимна, зарови пръстите си в косата и започна да се чеше. Присви очи от болка, вероятно не само физическа.

— Стига глупости. Това е лудост.

— Не мога повече да работя като полицай.

— Не мислиш ли, че е твърде прибързано?

— Цяла нощ го обмислях. През живота си не съм мислила толкова много за нещо.

— Тогава помисли още. Не можеш да вземеш такова решение заради една лоша новина.

— Лоша новина ли? Всичко, което съм знаела за татко, се оказва лъжа.

— Било е отдавна, Сакс. Клубът „Шестнайсето авеню“ беше разкрит, когато си била още бебе.

— Това правили го по-малко корумпиран? Прави ли престъпленията по-приемливи?

Райм замълча.

Сакс поклати глава:

— Може би искаш да ти го обясня. Като веществените доказателства. Добавяш малко реактив и виждаш резултата. Не става така. Знам само, че всичко това ме отвращава. Промених виждането си за цялата професия.

— Сигурно ти е трудно — тихо отбеляза той. — Но каквото и да е направил, то няма никакво отношение към това, което правиш ти сега. Важното е, че ти си добър полицай и ако напуснеш, много престъпления ще останат неразкрити.

— Ще бъдат разкрити само ако работя с желание. Но него вече го няма. Пуласки се справя добре, можеш да използваш него. По-способен е от мен, когато започнах да работя за теб.

— По-добър е, защото тя го обучаваш.

— Не правѝ така.

— Как?

— Не ме утешавай, недей с тези малки комплименти. Така майка правеше с баща ми. Знам, че не искаш да напусна, но недей да играеш тази игра.

Нямаше как. Райм бе готов на всичко, за да я спре. След нещастието на няколко пъти бе решавал да се самоубие. Отказваше се в последния момент. Това, което беше решила Сакс, се равняваше на духовно самоубийство. Ако напуснеше полицията, това би убило душата ѝ.

— „Арджайл“ не е за теб. — Той поклати глава. — Никой не приема телохранителите сериозно, дори — особено — самите клиенти.

— Заплащането е добро.

Той се изсмя:

— Откога те интересуват парите? Помислѝ добре, Сакс. Защо толкова бързаш?

Тя поклати глава:

— Ще довърша разследването за „Сейнт Джеймс“. Ще ти помогна да заловиш Часовникаря. Но след това…

— Имай предвид, че ако напуснеш, ще се задейства цяла верига от събития. С трайни последици. Ще ти се отразят сериозно, ако все пак решиш да се върнеш.

Тя приближи един стол, седна и хвана Райм за ръката — за дясната, която имаше някаква чувствителност.

— Както и да постъпя, това няма да се отрази на нас, на нашия живот. — Усмихна се. — Това, което имаме, е много повече от служебни отношения.

„Ти и аз, Райм…“

„Ти и аз, Сакс…“

Линкълн Райм беше учен, ръководеше се от ума, не от сърцето. Преди няколко години се беше запознал случайно със Сакс при разследването на тежки престъпления — серийни отвличания и убийства от човек, вманиачен да колекционира човешки кости. Никой не можеше да го спре освен тези двама неудачници — парализирания Райм и младата полицайка Сакс, все още страдаща по бившия си приятел. При все това някак си бяха успели да се сближат, взаимно да запълнят празнотите в живота си, и заловиха убиеца.