Джефри Дивър - Часовникаря

Специалистката по кинесика кимна.

Сакс погледна Пуласки:

— Каза, че си видя онзи мерцедес. След това появявал ли се е?

— Не. Последният път беше този следобед.

— Ами при теб, Мел? Нещо необичайно?

— Мисля, че не. — Стройният лаборант намести очилата си. — Но не съм се оглеждал. Рядкост е някой да следи обикновен лаборант.

Селито каза, че му се струва, че е видял да го следят.

— А теб, Денис? — попита Сакс. — Забелязал ли си да те следят, когато беше в Бруклин?

Той поклати глава:

— Аз ли? Не съм бил в Бруклин.

Тя се намръщи:

— Ама… не си ли бил?

— Не.

Сакс погледна Данс, която внимателно наблюдаваше Бейкър. Калифорнийската полицайка кимна.

Сакс премести ръката си към пистолета и се обърна към Бейкър:

— Денис, дръж ръцете си така, че да ги виждаме.

Очите му се разшириха от изненада.

— Какво?

— Трябва да поговорим.

Никой от другите (които бяха запознати с положението) не реагира, само Пуласки приближи ръката си към пистолета. Лон Селито застана зад Бейкър.

— Хей, какво става? — намръщи се Бейкър и погледна плахо дебелия детектив.

— Трябва да ти зададем няколко въпроса, Денис — каза Райм.

Това, което Кейтрин Данс сподели пред криминалиста, бе много тънко наблюдение и нямаше нищо общо със следене; Сакс го беше споменала само за да притъпи вниманието на Бейкър. Данс си спомни, че когато разказваше, че е бил на местопрестъплението в цветарското ателие, лейтенантът седеше с кръстосани крака, гледаше в земята и положението на тялото му подсказваше, че може би лъже. Твърдеше, че току-що идва от местопрестъплението, но не си спомняше дали улица „Спринг“ е отворена за движение или не. Тъй като нямаше причина да лъже за мястото, където е бил, за момента Кейтрин не му обърна внимание.

Когато обаче Сакс спомена, че някой е отварял колата ѝ, Данс си спомни поведението на Бейкър. Сакс се обади на Нанси Симпсън и попита в колко часа си е тръгнал лейтенантът.

— Веднага след вас, детективе — отговори ѝ полицайката.

Бейкър обаче ѝ беше казал, че е останал още близо час.

Симпсън спомена, че Бейкър е тръгнал за Бруклин.

Сега Сакс го попита дали е ходил в квартала, за да може Данс да следи за признаци, че лъже.

— Отворил си колата ми и си пребъркал чантичката ми — обвини го Сакс. — Разпитвал си съседите ми, като си се представял за бивш колега.

Дали щеше да отрече? Щяха да си навлекат много неприятности, ако се окажеше, че грешат.

Бейкър сведе виновно поглед.

— Вижте, станало е недоразумение.

— Ти ли си разпитвал съседите ми за мен? — гневно попита Сакс.

— Да.

Тя се приближи. Бяха почти еднакво високи, но в гнева си Сакс като че ли се извисяваше над него.

— Твой ли е черният мерцедес?

Той се намръщи:

— С полицейска заплата?

Отговорът му звучеше искрено.

Райм погледна Купър, който провери архива на Управлението по моторните средства. Лаборантът поклати глава:

— Няма такава кола.

Е, значи в това отношение бяха сбъркали. Но на Бейкър определено не му беше чиста работата.

— Добре, каква е интригата?

Бейкър погледна Сакс:

— Амелия, наистина исках да работиш по разследването. С Линкълн сте първокласен екип. И наистина се ползвате с добро име пред пресата. Исках да работя с вас. Но след като убедих началството да ви повери случая, получих телефонно обаждане. Имаше проблем.

— Какъв?

— В куфарчето ми има един лист. — Бейкър кимна на Пуласки, който стоеше до него. — Сгънат, в горния десен ъгъл.

Младежът отвори куфарчето и извади листа.

— Получих това по електронната поща — продължи Бейкър.

Сакс взе листа. Прочете го и се намръщи. За момент остана неподвижно. След това се приближи до Райм и му показа листа. Той прочете кратката поверителна бележка. Беше от един старши инспектор на „Полис Плаза“. Ставаше дума, че преди години Сакс е имала връзка с бившия детектив Никълас Карели, който преди няколко години бил осъден на затвор по различни обвинения, включително рекет, вземане на подкуп и грабеж.

Сакс не била замесена в престъпленията, но Карели бил пуснат наскоро и началството се тревожеше, че тя може пак да се свърже с него. Не я подозирали в престъпна дейност, но ако се появила в компанията му сега, би било, както гласеше писмото, „неудобно“.

Сакс се покашля, но не коментира. Райм знаеше всичко за Ник и Амелия, как са смятали да се оженят, колко близки са били, колко тежко е приела връзката му с престъпния свят.

Бейкър поклати глава: