Джефри Дивър - Часовникаря

— Значи, нищо сериозно. Случва се при много вътрешни разследвания. Всеки се опитва да натопи някого, дори невинни.

— Не е така, Райм. Това не е всичко. Проверих във вътрешния. Там били убедени, че е виновен. Двама от арестуваните полицаи свидетелствали под клетва, че са го видели да изнудва собственици на магазини и да защитава рекетьори, дори да потулва документи и улики по важни разследвания срещу Галанте и други мафиотски фамилии в Бруклин.

— Непотвърдени слухове.

— Доказателства. Има доказателства — сопна се тя. — Негови отпечатъци по банкноти от рекет. И върху незаконно притежавани оръжия, които криел в гаража си. При балистична експертиза се установило, че едно от тях е било използвано в опит за убийство една година по-рано. Баща ми е укривал оръжие на убийство, Райм.

Криминалистът се замисли. След кратко мълчание каза:

— Как се е измъкнал при толкова доказателства?

Сакс се изсмя мрачно:

— Ето каква е иронията, Райм. Отделът по криминалистика е прецакал всичко. Картончетата за съхранение на уликите не били попълнени правилно и адвокатът му издействал да не се представят като доказателство.

Формулярите за съхранение на улики се попълват с цел да се премахне възможността за подправяне или подхвърляне на веществени доказателства. Проблемът в този случай обаче е бил, че е почти невъзможно да се сложат допълнително пръстови отпечатъци върху вече иззети предмети. При все това законът важи еднакво за всички, затова, ако формулярите не са били попълнени правилно, уликите не биха могли да се използват в съда.

— На връщане от дома на Йънг се отбих у нас. — Сакс избърса очите си. — Прегледах снимките от баща ми. Имаше десетки с някои от арестуваните полицаи. На няколко дори бяха заедно на плаж. Също на казино. Освен това… Имаше снимки с Тони Галанте.

Това бе кръстникът на мафията в Бей Ридж.

— Баща ти с Галанте?

— Двамата заедно на ресторант. Обадих се на Джо Нокс, един от униформените в квартала, който бил сред арестуваните. Излежал е присъдата си и сега има частен бизнес. Попитах го направо. Отначало не искаше да ми каже нищо. Доста се стресна, когато му се обадих, но накрая призна всичко. Татко, Нокс и още неколцина репетирали собственици на магазини и строителни фирми в продължение на близо две години. Потулвали доказателства, дори заплашвали със саморазправа неколцина души, които искали да се оплачат. Очаквали, че татко сериозно ще загази, но се измъкнал благодарение на гафа при криминалистите. Нарекли го „рибката, което се изплъзна“.

Тя избърса сълзите си и продължи да преглежда документите на екрана. Влезе в полицейски архиви, до които Райм имаше достъп заради работата, която вършеше за полицията. Той се приближи, усещаше аромата на сапуна ѝ.

— Дванайсет полицаи от клуб „Шестнайсето авеню“ са били осъдени — продължи Сакс. — Във вътрешния са знаели за други трима, но не можели да им направят нищо заради проблема с доказателствата. Баща ми е бил един от тези трима. Боже мой. Рибката, която се е изплъзнала…

Тя се отпусна отчаяно на един стол, зарови пръст в косата си и започна да дере кожата. Усети се и бързо свали ръката си в скута. По нокътя ѝ имаше следи от кръв.

— Когато се случи онова нещо с Ник… — Тя си пое дълбоко въздух. — Когато се случи онова с Ник, не можех да си представя нищо по-лошо от продажен полицай. Нищо… Сега се оказва, че баща ми е бил един от тях.

— Сакс…

Райм изпита мъка, че не може да вдигна ръката си и да я постави утешително върху нейната, да се опита да я успокои. Изпълни го гняв от безсилие.

— Говори се, че полицаите от клуб „Шестнайсето авеню“ са вземали подкупи, за да заличават улики… Колко престъпници са се измъкнали благодарение на него, Райм? — Сакс отново се втренчи в компютъра. — Колко невинни хора са загубили живота си заради него?

19.20 ч.

Гладът на Винсънт се върна, заля го като вълна. Не можеше да спре да зяпа жените по улицата.

Фантазиите му още повече усилваха глада.

Ето онази блондинка с късата коса и пазарската чанта. Той си представи как притиска главата ѝ между дланите си, докато тя се гърчи под тялото му.

Тази брюнетка с дълга коса като на Сал и Ан, висяща изпод шапката ѝ. Струваше му се, че вече чувства потрепването на мускулчетата ѝ, когато обгърне кръста ѝ с ръка.

Още една русокоса, с костюм и куфарче. Дали щеше да запищи или заплаче, когато я хване? Беше готов да се обзаложи, че ще пищи.