Джефри Дивър - Часовникаря

Последното прозвуча почти като заяждане, намек, че е още твърде зелена и вероятно не е разследвала много такива престъпления. Или каквито и да било други.

— Разкажете ми каквото си спомняте — подкани го тя, сякаш не е разбрала забележката.

— Намериха го на празен парцел, проснат бе до колата си. Без пари и портфейл. Така и не ги открихме. Оръжието на убийството бе захвърлено наблизо.

— Какво беше?

— „Смит и Уесън“ със заличени серийни номера, избърсан грижливо, никакви отпечатъци.

Интересно. Престъпниците купуват оръжия със заличени серийни номера, когато планират убийство. Щампованите серийни номера — задължително изискване за американските производители — никога не могат да се изтрият напълно, но някои европейски фирми изобщо не слагат. Точно такива използват наемните убийци. И често ги оставят на местопрестъплението.

— Да сте научили нещо от информатори?

Много убийства се разкриват благодарение на грешки, допуснати от убиеца — ако се изпусне пред някого за извършеното престъпление или се опита да продаде откраднат предмет. Полицията често научава за това от информатори, които свидетелстват срещу дребни услуги или пари.

— Не.

— Къде в Куинс е станало?

— На празен парцел при канала. Знаеш ли големите резервоари?

— Хранилището за природен газ ли?

— Да.

— Какво е правил там?

Иънг сви рамене:

— Имал е фирма за поддръжка. Сигурно е имал клиент там и е отишъл да провери нещо.

— При огледа не се ли откри нещо? Микроследи? Отпечатъци?

— Нищо.

Иънг през цялото време я изучаваше със сълзливите си очи. Изглеждаше малко кисел. Сигурно си мислеше: „Това ли е новото поколение полицаи? Добре, че се махнах навреме“

— Убеден ли сте, че случаят е такъв, какъвто изглежда? Убийство при грабеж.

— Почти съм убеден — отговори той след кратко замисляне.

— Но не съвсем, нали?

— Възможно е да е било планирано убийство.

— Професионален удар?

Йънг сви рамене:

— Районът беше съвсем пуст. На километър до най-близкия жилищен район. Само фабрики и складове. По улиците не щъкат деца. Няма какво да правят там. Хрумна ми, че убиецът може да е взел парите и портфейла, за да го изкара като обир. Но да зареже пистолета? Намирисва ми на поръчково убийство.

Потвърждение за връзка с организираната престъпност. Мерцедесът, мафията, ченгетата от Сто и осемнайсети участък, които си затварят очите пред бандите.

— Името Бенджамин Крийли има ли някаква връзка с разследването ви?

Иънг поклати глава.

— Знаехте ли, че жертвата, Сарковски, е посещавала „Сейнт Джеймс“?

— „Сейнт Джеймс“… Чакай, онзи бар в Алфабет Сити, на една пресечка от…

— Същият — участък 118.

Йънг се умълча. След малко измърмори:

— Не знаех. Не.

— Посещавал е бара на няколко пъти. Странно за човек, който живее в Уестсайд и работи в центъра, да посещава такова изпаднало заведение. Знаете ли нещо за това?

— Не. Нищо. — Йънг се огледа. — Но ако питаш дали някой от Сто и осемнайсети е дошъл да ме накара да зарежа разследването на Сарковски, отговорът е не. Водихме го по всички правила.

Сакс го погледна в очите:

— Какво знаете за Сто и осемнайсети?

Иънг взе едно от дистанционните устройства, завъртя го разсеяно и пак го остави.

— Споменах ли нещо преди малко? — попита Сакс.

— Какво?

Тя проследи погледа му към празната полица на близкия шкаф. Още се виждаха отпечатъци от дъна на бутилки.

— Имам много лоша памет — отбеляза тя.

— Памет ли?

— Понякога забравям дори името си.

Йънг я погледна объркано:

— Млада жена като теб?

— Да, за съжаление — усмихна се тя. — Още щом изляза от къщата ви, ще забравя, че съм била тук. Ще забравя името ви, лицето ви. Нищо няма да си спомням. Странна работа е това човешката памет.

Той разбра намека, но пак поклати глава.

— Защо се занимаваш с това? — попита шепнешком. — Хлапе като теб. Има много да учиш. Не дърпай за каишката куче, което спи.

— Ами ако не спи? — Тя се наведе напред. — Вече има две вдовици и сирачета, загубили бащите си.

— Две?

— Крийли е вторият. Посещавал е същия бар като Сарковски. Изглежда, че и двамата са познавали служители от Сто и осемнайсети. И двамата са мъртви.

Йънг се втренчи в плоскоекранния телевизор. Апаратът беше впечатляващ.

— Какво сте слушали за това? — настоя Сакс.

Йънг се втренчи в килима, сякаш търсеше участъци, които трябва да се изперат. Може би поредното занимание за запълване на свободното време. Накрая заговори: