Джефри Дивър - Часовникаря

Следи от плат по инструментите около камината и бюрото на Крийли.

Пръстта пред камината е с по-кисела реакция от пръстта около къщата и съдържа замърсители. От индустриална зона?

> Следи от изгорен кокаин в камината.

> Пепел в камината.

— Финансови документи, ведомост, числа от порядъка на милиони долари.

— Емблема на документите и счетоводни данни — изпратени за проверка.

— Дневник: планирал е смяна на маслото, час при фризьор и посещение в бара „Сейнт Джеймс“.

> Бар „Сейнт Джеймс“.

— Крийли го посещавал на няколко пъти.

— Не е използвал наркотици в заведението.

Не е сигурно с кого се е срещал, но най-вероятно с полицаи от близкия участък 118.

— Барманка — Гърт, може би знае повече. Среща с нея.

— При последното си посещение — малко преди смъртта си — Крийли се скарал с неизвестно лице.

— Парите, дадени в касата на „Сейнт Джеймс“ от полицаите — серийните номера не се издирват, но има следи от кокаин и хероин. Откраднати от участъка?

— Не липсват много наркотици, само около 200 гр. хероин и около 100 гр. кокаин.

> Няма разследвания на организирана или друга престъпна дейност, забавени от полицаите в участък 118.

> Две банди в Ийст Вилидж са възможни, но не много вероятни извършители.

> Разговор с Джордан Келър, партньор на Крийли, и обаждане на съпругата на покойния.

— Крийли не е употребявал наркотици.

— Нямал е открити връзки с престъпния свят.

— Пиел е повече от обикновеното, отдал се на хазарт; пътувания до Вегас и Атлантик Сити. Загубил много пари, но сумата не била сериозна за Крийли.

— Не се знае защо е бил потиснат.

— Очаква се списък на клиентите.

— Келър не печели от смъртта на Крийли.

> Разговор с втората барманка в „Сейнт Джеймс“.

— Втори клиент на бара е умрял наскоро, Франк Сарковски. Убийство/грабеж? Пуласки да намери материалите по разследването.

> Сакс/Пуласки — следени от мерцедес „А Ем Ге“.

18.27 ч.

Къщичката беше в Лонг Айлънд Сити, онзи район на Куинс, който се намира точно срещу Манхатън и Рузвелтовия остров през Ийст Ривър.

Коледната украса — изобилна — бе безупречно подредена, тротоарът — идеално почистен от лед и сняг, тойотата „Камри“ в двора — безупречно чиста въпреки падналия наскоро сняг. Черчеветата на прозорците бяха шлайфани за пребоядисване и отстрани имаше равна купчинка тухли, подготвени за постилане на нова алейка или тераса.

Къща на човек, който наскоро се е видял с премного свободно време и търси начини да го запълни.

Амелия Сакс отвори външното крило на двойната врата и потропа по вътрешното.

След няколко секунди ѝ отвори едър мъж около петдесетте, присви очи и я изгледа. Носеше син велурен спортен екип.

— Детектив Йънг?

Сакс внимаваше да не пропусне званието му. Учтивата дума железни врата отваря — казваше баща ѝ.

— Да, влез. Ти ли си Амелия?

Учтивост срещу фамилиарничене. Различен подход. Тя се усмихна, ръкува се с него и влезе. Вътре проникваше бледа синя светлина от улицата и в хола бе мрачно и студено. Сакс подуши миризма на мокра пепел от камината и котешка урина. Свали якето си и седна на един разскърцан диван. От пръв поглед забеляза, че креслото „Баркалаунджър“, до което имаше три дистанционни устройства, е кралският трон.

— Жена ми я няма — обяви той. Присви очи. — Ти ли си щерката на Херман Сакс?

„Щерка…“

— Да! Работили ли сте с него?

— За известно време. В Бруклин и няколко пъти в Манхатън. Свестен тип. Чух, че за пенсионирането му имало щур купон. Продължил цяла нощ. Нещо за пиене, безалкохолно, вода? Нямам алкохол, съжалявам.

Каза го с характерен тон и това, комбинирано с напуканите капиляри по носа му, ѝ подсказа, че и той като много полицаи на определена възраст, е имал проблеми с алкохола. Сега се опитваше да ги преодолее. Браво на него.

— Нищо не искам, благодаря… Само няколко въпроса. Разследвали сте едно убийство при грабеж малко преди да се пенсионирате. Жертвата е Франк Сарковски.

Йънг сведе очи към килима.

— Да, спомням си. Беше някакъв бизнесмен. Застреля_ли го при опит за грабеж, нещо такова.

— Интересувам се от материалите по разследването. Но са изчезнали. Веществените доказателства също.

— Изчезнали? — Йънг сви рамене. Изненада се, но не твърде много. — В хранилището на участъка винаги е пълен хаос.

— Искам да разбера какво е станало.

— Ох, не си спомням добре. — Йънг почеса мускулестата си ръка, покрита с люспици от екзема. — Сещаш се, това е един от онези случаи. Никакви следи… Абсолютно никакви. След седмица се отказваш. Трябва да ти се падне такъв, та да видиш.