Джефри Дивър - Часовникаря

— Да. Това не означава, че не е способен полицай.

— Знам. Проверила съм я.

— Хъм — изръмжа дебелакът, докато довършваше кафето и една пастичка.

Добави по-тихо:

— Слушай, задникът ми се е подпалил от откачени часовникари, тъй че не знам какво става в „Сейнт Джеймс“, но ако има вероятност в това да са замесени полицаи, как става така, че вътрешният отдел още не е поел случая?

— Флеърти не искаше да го замесва. Уолас настояваше, но тя не позволи.

— Уолас?

— Робърт Уолас. Заместник-кметът.

— Аха, знам го. Принципен човек. Съвсем редно е да се уведоми вътрешният. Защо не е пожелала?

— Искаше разследването да се води от някого, когато да може да контролира. Каза, че Сто и осемнайсети е прекалено близо до Голямата сграда. Лесно щели да надушат, че вътрешният ги следи и да заличат дирите си.

Селито замислено прехапа устни.

— Възможно е. — Понижи глас. — И ти не си се дърпала много, защото искаш този случай, нали?

Тя го погледна в очите:

— Да.

— Поискай и ще ти дадат, а?

Той се изсмя мрачно.

— Какво има?

— Сега ти си жива мишена.

— Какво имаш предвид?

— Искам да знаеш в какво си се забъркала. Сега, ако нещо се провали, каквото и да било — оклеветяване на невинни или ако някой мръсник се измъкне — провалът ще е твой и само твой, дори да си направила всичко, както трябва, Флеърти ще си измие ръцете, а вътрешният — ни лук ял, ни лук мирисал. От друга страна, ако напипаш нещо голямо, те веднага ще поемат случая и изведнъж всички ще забравят за теб.

— Искаш да кажеш, че са ме натопили? — Сакс поклати глава. — Ама Флеърти не искаше аз да поемам разследването. Искаше да го даде на друг.

— Амелия, не бъди наивна. След романтична вечер младежът казва: „Чудесно беше, но по-добре да не те каня у нас.“ Какво казва момичето?

— „Хайде да се качим.“ Онова, за което той си е мислил през цялото време. Искаш да кажеш, че Флеърти ме е изиграла, така ли?

— Искам да кажа, че не е искала да ти отнеме случая. Ако искаше, нямаше да се колебае.

Сакс разсеяно се заигра с косата си. При мисълта за коварните политически ходове в управлението — все още непозната територия за нея — стомахът ѝ се сви.

— Не ми харесва, че водиш такова разследване точно на този етап от кариерата си — добави Селито. — Но каквото станало, станало. Едно ще те посъветвам. Стой ниско. Стани невидима.

— Ама аз…

— Изслушай ме. Внимавай да не се набиваш на очи по две причини. Първо, ако се разчуе, че разследваш полицаи, ще плъзнат слухове — че тоя взимал подкупи, че оня закрилял престъпници. Никакво значение няма, че не са верни. Слуховете са като зараза. Не можеш да ги изгониш. Те се разпространяват и съсипват живота на хората.

— Каква е втората причина?

— Това, че си полицай, не означава, че си неуязвима. Дори в Сто и осемнайсети да има подкупни ченгета, те няма да ти сторят нищо. Такива неща не стават. Цивилните, за които работят обаче, няма да са на това мнение. Нито за миг няма да се поколебаят да те приспят навеки в багажника на някоя кола на паркинга за дълъг престой на летището… Бог да ти е на помощ, малката. Пипни тия негодници. Но много внимавай. Не искам да съобщавам лоши новини на Райм. Никога няма да ми прости.

Рей Пуласки се появи и Сакс го извика в новия си кабинет — антрето на Райм.

Разказа му набързо за новия развой в разследването на Часовникаря и попита:

— Какво става със Сарковски?

Той погледна бележките си.

— Открих съпругата му и я разпитах. Мъжът ѝ е бил на петдесет и седем години и е имал фирма в Манхатън. Няма полицейско досие. Бил е убит на четвърти ноември тази година и е оставил съпруга и две деца, момче и момиче. Причина за смъртта — несъвместима с живота огнестрелна рана. Той…

— Рей? — прекъсна го тя с особен тон.

— О, да, клишетата.

Сакс си беше наумила да прекъсне лошия му навик.

Новобранецът продължи:

— Бил е собственик на сграда в Уестсайд, Манхатън, където е живял. Също имал фирма, извозваща отпадъците на големи компании и предприятия в града. Фирмата му била чиста. Не била разследвана и нямало подозрения за връзки с организираната престъпност. Самият Сарковски също нямал нарушения освен една глоба за превишена скорост през последната година.

— Изглежда изряден гражданин.

— Заподозрени?

— Няма.

— Кой участък води разследването?

— Сто трийсет и първи.

— Станало е в Куинс , не в Манхатън, така ли?

— Да.

— Къде?

— На някакъв празен парцел. Жена му не знаеше точно къде. Извършителят взел парите и портфейла му и го застрелял с три куршума в гърдите.