Джефри Дивър - Часовникаря

В Управлението по транспортните средства имаха информация за 423 собственици на тъмни джипове шевролет „Бронко“ в района на Ню Йорк. Провериха списъка за глоби и нарушения и намериха само няколко: мъж около шейсетте се издирваше за неплащане на няколко десетки глоби за неправилно паркиране, един по-млад бе арестуван за продаване на кокаин. Райм се почуди дали този не е съучастникът на Часовникаря, но се оказа, че още излежава присъда. Убиецът можеше да е някой от останалите собственици на джипове, но нямаше начин да се провери всеки един поотделно, макар че Селито щеше да изпрати свои хора на адресите в долен Манхатън. Пътната полиция бе забелязала няколко подобни джипа, но никой от шофьорите им не отговаряше на описанието на Часовникаря или съучастника му.

Сакс бе събрала проби от микроулики от самото ателие. Пръстта и рибният белтък наистина бяха оттам.

— Рибен протеин… — измърмори Райм и поклати глава.

— Какъв е проблемът? — не разбра Селито.

— Не в самия протеин, а във факта, че го открихме по дрехите на втората жертва.

— Защо?

— Означава, че извършителят е бил в цветарското ателие по-рано — вероятно за да провери за аларми и камери. Проучва предварително местата, където смята да извърши убийство. Следователно има причина да е избрал точно тези жертви. Но каква, по дяволите, е тя?

Човекът със смачканото гърло в тъмната уличка не беше замесен в престъпна дейност и нямаше врагове. Същото важеше и за Джоан Харпър. Освен това никога не беше чувала за първата жертва, следователно между тях нямаше връзка. При все това и двамата бяха набелязани от Часовникаря. Защо? Неизвестната жертва на кея, млад бизнесмен, цветарка… и още седем души. Защо искаше да ги убие?

— Какво друго откри?

— Черни люспици — обяви Купър и показа едно пликче.

Вътре се виждаха частички като от засъхнало черно мастило.

— Те са от мястото, откъдето е взел макарата и където вероятно се е криел. Освен това намерих от тях пред вратата, когато е изскочил през стъклото и е хукнал към джипа.

— Пусни им една хроматография.

Купър включи хроматографския апарат и пусна малка проба от люспиците. След няколко минути резултатите излязоха на екрана.

— Какво е това, Мел?

Лаборантът намести очилата си на носа и се наведе напред.

— Органичен материал… Около седемдесет и три процента наситени въглеводороди, полициклични ароматни въглеводороди и тиарени.

— Аха, катран за изолация на покриви — веднага се досети Райм.

Кейтрин Данс се засмя:

— И това ли знаеш?

— Навремето Линкълн обикаляше града и събираше всичко, което сметнеше, че ще е полезно за картотеката му с данни за улики — обясни Селито. — Сигурно е било забавно да се излезе на ресторант с теб, Линк. С толкова епруветки и пликчета.

— Бившата ми жена има много да разказва — развеселено отговори Райм. Отново насочи вниманието си към парченцата катран. — Обзалагам се, че наблюдава следващата си жертва от сграда, на която ѝ слагат нов покрив.

— А може би живее в такава — добави Купър.

— Съмнявам се, че прекарва свободното си време с чашка в ръка на собствения си покрив в този студ. Да приемем, че става дума за чужд покрив. Искам да разберете на колко сгради им ремонтират покривите.

— Може да са стотици. Хиляди.

А може би не, при това време.

— Пък и откъде, по дяволите, ще вземем информация?

— От КСИТИО.

— Какво е това? — поинтересува се Данс.

— Космическа станция за измерване на термичното излъчване и отражение — разсеяно отговори Райм. Това е апарат, разположен на изкуствения спътник „Тера“, съвместен проект на НАСА и японското правителство. Прави подробни снимки на термичното излъчване от всяка точка на планетата. Обикаля Земята на всеки…

— Деветдесет и осем минути — уточни Купър, — но за пълно сканиране на земната повърхност са му необходими 16 дни.

— Поинтересувай се кога за последно е бил над Ню Йорк. Изискай снимките и нека да означат обектите, излъчващи топлина над 90 градуса. Предполагам, че това е минималната температура при изливане на катран. Така ще стесним кръга на търсенето.

— В целия град ли? — попита Купър.

— Изглежда, че работи главно в Манхатън. Да се ограничим с този район.

Купър телефонира.

— Готово — обяви след малко. — Обещаха да ни изпратят данните.

Том въведе Денис Бейкър.

— Няма други свидетели — обяви лейтенантът, като съблече якето си и с благодарност прие чаша кафе от Том. — Търсихме повече от час. Или никой не е видя нищо, или ги е страх да свидетелстват. Всички са уплашени от този негодник.