Джефри Дивър - Часовникаря

Щрак. Връзката прекъсна.

Леле… Селито и Сакс се спогледаха. Веднага щом получи сигнала за нападение на „Спринт“, тя остави Пуласки да търси материалите по убийството на Сарковски и с пълна скорост потегли към местопрестъплението.

„Мога да се справя и с двете… Да се надяваме, Сакс.“

Тя хвърли чантичката си на задната седалка на колата и се запъти към местопрестъплението. Видя Кейтрин Данс да идва от цветарницата, където бе разпитала жертвата, собственичката на магазина и ателието Джоан Харпър, която като по чудо се беше спасила.

Една цивилна кола спря и сигналните ѝ светлини се изключиха. Денис Бейкър слезе и изтича при Сакс.

— Той ли беше? — попита детективът.

— Да — отвърна Селито. — Открихме още един часовник вътре. Същият модел.

„Три намерихме — мрачно си помисли Сакс. — Остават още седем.“

— Ами бележка?

— Този път, не. Но едва не го хванахме. Предполагам, че не е успял да остави.

— Чух сигнала до колите — отбеляза Бейкър. — Как се досетихте, че ще дойде тук?

— Имахме късмет. Агенцията за защита на околната среда наскоро разкри в района таен склад за талиев сулфат, чието използване е забранено. Освен това Линкълн откри за какво се използва рибешкият протеин, който открихме по дрехите на Тери Адамс — като тор за орхидеи. Проверихме всички цветарници и фирми за озеленяване в района, където са намерили талиевия сулфат.

— Отрова за мишки — изсмя се Бейкър. — Този Райм мисли за всичко.

— И пак има едно на ум — измърмори Селито.

Данс се приближи. Разказа какво е научила от Джоан Харпър: Цветарката се върнала от кафе и намерила макара с тел за венци, паднала на земята.

— Това не я обезпокоило. Чула обаче тиктакане и усетила, че в задната стаичка на ателието се крие някой. Веднага повикала полицията.

— И нашите коли бяха в района, та успяхме да я спасим.

Данс добави, че цветарката нямала представа защо някой ще реши да я напада. Била разведена отдавна и от години не знаела какво прави бившият ѝ съпруг. Нямала врагове.

Освен това казала на Данс, че някой я наблюдавал през прозореца по-рано същия ден. Едър мъж с шлифер и спортна шапка. Бил бял, но не видяла подробности заради мръсните стъкла и защото носел тъмни очила. Данс я попитала дали има връзка с убийството на Теди Адамс, но Джоан казала, че дори не е чувала за него.

— Как е тя? — попита Сакс.

— Уплашена. Но отново се хвана на работа. Не в ателието, а в цветарницата си на „Бродуей“.

— Докато заловим убиеца, ще оставя патрул пред магазина — обяви Селито.

Извади радиостанцията си и го уреди.

Нанси Симпсън и Франк Ретиг се приближиха, водеха хилав младеж с раз дърпано яке и плетена шапка. Изглеждаше, сякаш умира от студ.

— Господинът иска да ни помогне — обяви Симпсън. — Сам дойде при нас.

Данс погледна Сакс и тя кимна. Кейтрин попита младежа какво е видял. Нямаше нужда от познания по кинесика. Хлапакът с готовност изпълняваше дълга си на бдителен гражданин. Каза, че както си вървял по улицата, някой счупил стъклото на цветарското ателие и изскочил навън. Бил на средна възраст, с черно яке. Когато му показаха фоторобота, който Селито и Данс бяха направили в часовникарския магазин, младежът обяви:

— Да, може да е той.

Извършителят се качил на бежов джип. Зад волана седял бял мъж с кръгло лице и тъмни очила. Свидетелят не беше видял повече.

— Двама са — въздъхна Бейкър. — Има съучастник. Това още повече усложнява случая.

Съучастникът вероятно бе онзи, когото Джоан е видяла да наднича в ателието.

— „Бронко“ ли беше?

— Не познавам джиповете.

Селито попита за регистрационния номер. Свидетелят не го беше видял.

— Е, поне знаем цвета — отбеляза Селито и подаде сигнал за издирване.

Скоро всички патрулни коли щяха да търсят двама души с бежов шевролет „Бронко“.

— Добре, да действаме — обяви Селито.

Симпсън и Ретиг помогнаха на Сакс да се подготви за огледа. Имаше няколко района за оглеждане: самата работилница, улицата, районът около входната врата, откъдето беше избягал престъпникът, и място, където е бил спрян джипът.

Кейтрин Данс и Селито се върнаха у Райм, а Бейкър започна да търси свидетели, като показваше фоторобота на минувачи и работници в близките складове и магазини.

Сакс събра веществените доказателства, които намери, но не бяха много. След като първите часовници не съдържаха взривни устройства, нямаше нужда да се обаждат на сапьорите; обикновен полеви тест за нитрати щеше да свърши работа. Тя опакова уликите, свали специалния костюм и облече якето си. Качи се в колата си, завъртя ключа и увеличи отоплението.