Джефри Дивър - Часовникаря

Целува я, гали я…

Винсънт си представяше, че убиецът ще я повали на пода, може би в момента я връзваше. Изведнъж се намръщи. Дали Дънкан ще я докосва по разни места на тялото? По гърдите, между краката?

Изведнъж изпита ревност.

Джоан беше негова , не на Дънкан. По дяволите! Ако иска секс, нека сам да си намери гадже…

Помъчи се да се успокои. Гладът те кара да си мислиш за такива неща. Понякога те влудява, превръща те в зомби като във филмите, които Винсънт обичаше да гледа. Дънкан му беше приятел. Ако иска да си поиграе с нея, добре. Можеха да си я поделят.

Винсънт нетърпеливо погледна часовника си. Дънкан му беше казал, че времето е относително. Веднъж учени направили такъв експеримент: сложили един часовник високо във въздуха, а друг — на морското равнище. Онзи, който се намирал по-високо, вървял по-бързо. От психологическа гледна точка времето също не било абсолютно.

Ако правиш нещо, което ти харесва, времето лети бързо. Ако трябва да чакаш — тече бавно.

Както сега. Хайде, хайде, де…

Радиостанцията отново изпращя. Сигурно съобщаваха за нова катастрофа, помисли си.

Но Винсънт грешеше.

— Централа до всички патрулни коли в долен Манхатън. Карайте към улица „Спринг“ източно от „Бродуей“. Търсете цветарски магазин. Сигналът е свързан със снощните убийства на кея при Двайсет и трета улица и на улица „Седар“. Бъдете внимателни.

— Боже Господи! — възкликна Винсънт.

Натисна копчето за бързо набиране на телефона си и заоглежда улицата. Още не се виждаха ченгета.

Едно позвъняване, две…

— Вдигни телефона!

Изщракване. Дънкан не каза нищо, както се бяха разбрали. Винсънт обаче знаеше, че го чува.

— Бягай, бързо! Бягай! Ченгетата идват!

Винсънт чу кратко изщракване. Връзката прекъсна.

— Патрул триста трийсет и седем. След три минути сме там.

— Прието, триста трийсет и седем… Освен това обаждане имаме сигнал десет три четири, нападение. „Спринг“ четиристотин и осемнайсет. Всички свободни коли да карат натам.

— Прието.

— Тук патрул четиристотин шейсет и едно. Тръгваме към мястото.

— Хайде, хайде, за бога — измърмори Винсънт.

Включи двигателя.

Чу се трясък и голяма саксия разби стъклото на входната врата на цветарското ателие. Дънкан излезе. Прескочи стъклата, за малко да падне на леда, изтича при джипа, скочи на дясната седалка. Винсънт даде газ.

— Бавно — измърмори убиецът. — Завий на следващата.

Винсънт отпусна газта. И добре, че го направи, защото след секунди една полицейска кола изскочи иззад ъгъла пред тях. Още две спряха по средата на улицата, отвътре изскочиха ченгета.

— Спри на светофара — тихо нареди Дънкан. — Спокойно.

Винсънт потрепери. Искаше да натисне газта, да избяга. Дънкан отгатна мислите му.

— Не. Дръж се нормално. Любопитен си. Огледай полицейските коли. Това е нормално.

Винсънт ги погледна.

Светна зелено.

— Бавно.

Винсънт потегли внимателно.

Появиха се още патрулни коли.

По радиостанцията докладваха, че към местопроизшествието са тръгнали още. Един полицай каза, че не са забелязали съмнителни лица. Никой не спомена за кафяв джип. Ръцете на Винсънт трепереха, но той успяваше да кара по права линия, точно по средата на платното, с постоянна скорост. Накрая, когато се отдалечиха достатъчно от цветарското ателие, прошепна:

— Те знаеха, че сме ние.

Дънкан го погледна изненадано:

— Какво?

— Диспечерите. Изпратиха всички коли да търсят цветарница на улица „Спринг“. Казаха, че е свързано със снощните убийства.

Джералд Дънкан се замисли. Не личеше да е уплашен или ядосан. Намръщи се:

— Знаели са, че отиваме там. Интересно. Как са се досетили?

— Накъде да карам? — попита Винсънт.

Приятелят му не отговори. Продължи да оглежда улиците. Накрая изрече спокойно:

— Засега просто карай. Трябва да помисля.

— Измъкнаха ли се? — сопна се Райм по радиостанцията. — Как успяха?

Застанал до Сакс пред цветарницата, Лон Селито отговори:

— Уцелили са момента. Или пък е чист късмет. Де да знам?

— Късмет ли? — жлъчно изсъска Райм, сякаш това бе чужда дума, която не разбираше. — Чакай… Кодирана честота ли използвате?

— За тактическите операции, да, но централата ползва общата честота. Сигурно е чул сигнала. Мамка му. Добре, по случая с Часовникаря вече ще предаваме кодирано.

— Какво казват уликите, Сакс?

— Току-що дойдох.

— Ами, започвай огледа.