Джефри Дивър - Часовникаря

Опипа дясната седалка за чантичката си, за да вземе шофьорските си ръкавици, но когато я намери, половината от съдържанието ѝ се изсипа.

Сакс се намръщи. Винаги внимаваше да затваря чантичката си. Не можеше да си позволи да изгуби нещо от вещите си, между които имаше два резервни пълнителя за служебния ѝ пистолет и сълзотворен спрей. Ясно си спомняше, че я беше затворила, когато пристигна.

Погледна стъклото до дясната седалка. Имаше размазани следи от ръкавици, сякаш е било смъкнато от външната страна. Част от уплътнението на стъклото беше отлепено.

Кражба от колата, докато извършваш оглед на местопрестъпление. Уникален случай.

Прегледа съдържанието на чантичката предмет по предмет. Нищо не липсваше. Парите и кредитните ѝ карти бяха там. Трябваше да се обади в банката, в случай че крадецът е записал номерата на картите ѝ. Боеприпасите и спреят със сълзотворен газ също бяха там. Тя постави ръка на пистолета си и се огледа. На улицата се беше събрала малка тълпа. Сакс огледа лицата на хората. Дали някой от тях бе проникнал в колата ѝ? На половин пресечка по-нататък забеляза голям черен автомобил в началото на една уличка. Сакс си спомни мерцедеса, който я беше следил, след като взе Пуласки. Не можа да види марката и колата изчезна сред другите превозни средства, преди Сакс да направи завой и да я последва.

Съвпадение или не?

Мощният двигател на шевролета започна да бълва топлина и Сакс си сложи колана. Включи на първа. Бавно потегли. Замисли се: „Е, поне нищо не са ми задигнали.“

Беше изминала половината разстояние до следващата пресечка и тъкмо превключваше на трета, когато ѝ хрумна нещо: какво са търсили? Фактът, че парите и кредитните ѝ карти не бяха изчезнали, подсказваше, че извършителят е търсил нещо друго.

Амелия Сакс знаеше, че престъпниците, чиито мотиви не можеш да отгатнеш, обикновено са най-опасните.

17.54 ч.

Когато пристигна у Райм, Сакс връчи малкото събрани улики на Мел Купър.

Преди да си сложи гумени ръкавици, извади няколко кучешки бисквити от един пакет и ги даде на Джаксън, който ги изяде за секунди.

Мислил ли си да си вземеш куче водач? — обърна се към Райм.

Малко е дребничък за тази задача, не мислиш ли?

Не говоря за Джаксън. Някое по-едро куче.

Впрочем и един от терапевтите му бе предложил да си вземе куче. Много паралитици имат обучени домашни любимци. Бяха му го предложили скоро след нещастието и тогава той отхвърли идеята. Не можеше да си обясни защо, но предполагаше, че защото не искаше да зависи от нищо и от никого. Сега идеята не му се стори толкова лоша.

Райм се намръщи:

— Може ли да се обучи да ми налива уиски?

Сакс се засмя.

Криминалистът я погледна изпитателно:

— А, търсиха те. Някой си Джордан Келър.

— Кой?

— Каза, че знаеш кой е.

— О, да, чакай. Партньорът на Крийли.

— Искаше да говори с теб. Казах му, че те няма и ти остави съобщение. Заръча да ти предам, че е разговарял с останалите служители във фирмата и според тях Крийли определено е бил потиснат напоследък. Започнал е да съставя списъка на клиентите си. Щяло да му отнеме ден-два.

— Два дни?

— Така каза.

Райм се загледа в уликите, които тя подреждаше на масичката при Купър.

Умът му бързо превключи от разследването, свързано със „Сейнт Джеймс“, което наричаше „Онова разследване“, за разлика от „Своето разследване“ — „Часовникаря“. Сакс започна да вади нещата от кутиите и пликчетата. Часовникът беше същият като предишните два, тиктакаше силно и показваше точно време. Единствената разлика бе, че показваше фаза на луната малко след пълнолуние.

Заедно с Купър го разглобиха, но не намериха съществени следи.

В цветарското ателие не бяха оставени отпечатъци, следи от обувки, оръжия или други предмети. Райм се почуди дали убиецът е рязал телта по някакъв особен начин, който би могъл да им подскаже професията му. Но не, той бе използвал ножицата на Джоан.

Също като при тиксото, телта бе отрязана на парчета с точно определена дължина. Дали е смятал да я използва само за връзване или и за да я умъртви, Райм не знаеше, но Часовникаря сигурно си служеше с метър или друг измервателен инструмент, за да нагласи точната дължина.

При излизане от ателието, преди да отиде на кафе с приятеля си, Джоан Харпър бе заключила вратата. Извършителят явно бе отключил с шперц, за да влезе. Това не изненадваше Райм — човек с умения в часовникарския занаят лесно може да се научи да отваря ключалки.