Джефри Дивър - Часовникаря

— Трябват ни още улики — обяви Райм и погледна схемата на местопрестъплението, която Сакс бе начертала.

— Къде е чакал джипът?

— От другата страна на улицата, срещу ателието — отговори тя.

— И си огледала мястото — установи той. Това не беше въпрос; Райм бе сигурен, че го е направила. — Имаше ли други коли?

— Не.

— Добре, изтичва при колата, потеглят и завиват на първата пресечка, като се надяват да се слеят с трафика. Спазва правилата за движение, затова прави хубав плавен завой.

Подобно на резките смени на скоростта и натискането на спирачки при бавните плавни завои от грайферите на гумите често изпадат важни микроулики.

— Ако улицата е още затворена, нека някой да събере материал от първата пресечка. — Райм се обърна към Бейкър. — Току-що си тръгнал оттам, нали? Преди петнайсетина минути?

— Приблизително.

Бейкър си наля още кафе. Изглеждаше уморен.

— Улицата беше ли още затворена?

— Не обърнах внимание. Мисля, че да.

— Да се провери — нареди Райм на Селито. — Изпрати хора.

Детективът веднага телефонира, но се оказа, че улицата вече е отворена. Следите, оставени от джипа на извършителя, вероятно вече бяха заличени от първата или втората преминала кола.

— По дяволите — измърмори Райм.

Отново погледна таблицата с уликите. Замисли се, че отдавна не е работил по толкова труден случай.

Том почука на касата на вратата и въведе жена на средна възраст със скъпо черно палто. На Райм му беше позната отнякъде.

— Здравей, Линкълн.

Сега си я спомни.

— Инспекторе.

Мерилин Флеърти изглеждаше състарена от времето, когато двамата бяха още капитани и си сътрудничеха по няколко съвместни разследвания. Той си я спомняше като умна и амбициозна жена — и по принуда, малко по-настървена и упорита от колегите си мъже. Поговориха си няколко минути за общи познати и колеги, минали и настоящи. Тя се поинтересува от разследването на Часовникаря.

След това инспекторката извика Сакс настрана и я попита за случая, Онзи случай. Райм не се сдържа да ги подслуша и разбра, че Сакс не е открила нищо съществено. От хранилището на участък 118 не е имало голяма кражба на наркотици. Партньорът и служителите на Крийли бяха потвърдили, че бизнесменът е бил потиснат и доста е пиел в последно време. Оказа се, че наскоро е ходил до Лае Вегас и Атлантик Сити.

— Възможно е да има връзка с организираната престъпност — изтъкна Флеърти.

— Това си мислех и аз — съгласи се Сакс.

Добави, че нямало данни за клиенти, които да са имали зъб на Крийли, но че очаква списък от фирмата.

Сюзан Крийли обаче била твърдо убедена, че съпругът ѝ не е бил замесен с наркотици и не се е самоубил.

— Освен това се оказва, че има още един смъртен случай с човек, който е пил бирата си с полицаите в „Сейнт Джеймс“ — добави Сакс.

„Още един смъртен случай?“ — изненада се Райм. Трябваше да признае, че Онзи случай става интересен.

— Кой? — поиска да знае Флеърти.

— Друг бизнесмен. Франк Сарковски. От Манхатън.

Инспекторката се намръщи:

— Как е станало?

— Още не знам подробности. Ще прегледам материалите по разследването.

Флеърти огледа лабораторията, таблицата за уликите, апаратурата.

— Информирайте ме, когато разберете повече. — Намръщи се и поклати глава. — Имате ли представа как е умрял?

— Говори се, че бил убит случайно при грабеж. Но няма да знам със сигурност, докато не прочета документацията.

По лицето на Флеърти се изписа безпокойство.

Сакс също изглеждаше напрегната. Райм разбра защо, когато инспекторката каза:

— Засега няма да намесвам вътрешния отдел.

Сакс видимо се успокои:

— Съгласна съм.

Линкълн Райм се радваше за Сакс, макар че предпочиташе да беше оставила Онзи случай на специалистите и да работи само по Неговото разследване.

Флеърти попита:

— А онзи млад полицай? Рей Пуласки? Справя ли се?

— Много добре.

— Ще докладвам на Уолас. — Инспекторката кимна на Райм: — Линкълн, радвам се, че се видяхме. Всичко хубаво.

— До скоро, инспекторе.

Флеърти излезе, крачеше като генерал на парад.

Амелия Сакс се канеше да телефонира на Рей Пуласки, за да го попита какво е научил за Сарковски, когато някой до нея прошепна:

— Великия инквизитор.

Обърна се. Селито точно слагаше захар в кафето си.

— Заповядай в кабинета ми — добави той и махна към антрето.

Излязоха в сумрачното помещение, оставяйки Райм, Данс и Купър в спалнята.

— Великия инквизитор. Така ли наричат Флеърти? — попита Сакс.