Джефри Дивър - Часовникаря

— Има слухове. Но само толкова. Ще ти кажа истината. Не знам имена. Не знам подробности.

Сакс кимна окуражително:

— И на слухове съм съгласна.

— Въртят се доста големи суми. Само толкова знам.

— Пари ли? Колко?

— Може да са ценни книжа. Става дума за сериозни числа. А може и да са само джобни.

— Уточнете.

— Не знам подробности. Дочувал съм оттук-оттам. Например вършиш си работата, някой се доближава до някого от колегите ти и му казва нещо, което не разбираш съвсем, но получаваш някаква представа.

— Спомняте ли си имена?

— Не, не. Беше отдавна. Знам само, че са замесени пари. Не знам как стават плащанията. Не знам колко и на кого. Знам само, че човекът, около когото се върти всичко, който прибира голямата печалба, има някаква връзка с Мериленд.

— Къде по-точно?

— Не знам. Не съм чувал някой да е пострадал. Бога ми, не ме карай да си измислям повече. Парите може да са просто стари заеми, които някой връща, или печалба от залагания. Така де, може да са стотици невинни неща.

Сакс се замисли, почуди се каква ли е истината. Дали Крийли или Сарковски имат къща в Мериленд, може би на брега на океана — в Оушън Сити или Риъбет? Или пък някой от ченгетата от участък 118? Дали бизнесмените са прали парите на полицаите? Може би са били убити, защото са станали твърде алчни.

Мериленд, размишляваше тя. Това може би обясняваше защо няма следа, която да води към мафиотските групировки в Манхатън, Бруклин или Джърси. Може би балтиморската мафия стоеше зад убийствата.

— Искам да видя материалите по случая „Сарковски“ — заяви тя. — Можете ли да ме насочите някъде?

Иънг се подвоуми, след което отговори:

— Ще завъртя няколко телефона.

— Благодаря.

Сакс стана.

— Чакай — спря я Иънг. — Искам да ти кажа още нещо. Нарекох те хлапе. Е, не беше правилно. Ти си смела, не се отказваш, умна си. Личи си от пръв поглед. Но отскоро си в този занаят и не разбираш някои неща. Искам да имаш предвид, че дори в Сто и осемнайсети да става нещо, то няма да е черно и бяло. Запитай се какъв е смисълът. Какво означават няколко долара в този или онзи джоб. Понякога лошо ченге спасява живота на дете. Понякога добър полицай взема нещо, което не му се полага, но после продължава да върши добре работата си. Такъв е законът на улицата. — Намръщи се смутено. — Тъй де, Бога ми, ти най-добре трябва да го разбираш.

— Аз ли?

— Ами да. — Той я изгледа от глава до пети. — Нали знаеш за клуб „Шестнайсето авеню“.

— Не знам.

— Трябва да знаеш.

И той ѝ разказа всичко.

Денис Бейкър каза:

— Чувал съм, че стреляла добре. Участва в състезания.

В лабораторията за момент бяха останали само мъже; Кейтрин Данс бе отишла да поднови престоя си в хотела, а пък Амелия работеше по Онзи случай.

Райм обясни за уменията на Сакс и състезанията, в които е участвала. Гордо обяви, че малко ѝ остава да стане най-добрия стрелец с управлението. Надявала се на състезанието през следващата година да грабне титлата.

Бейкър кимна:

— Изглежда в добра форма, сякаш е прясна от Академията.

По ирония, Райм също тренираше повече от преди. Ежедневно се упражняваше на велоергометър и компютъризирана пътека за бягане. Няколко пъти седмично си правеше акватерапия. Този режим служеше за две цели. Първо, да поддържа мускулите му за деня, когато (надяваше се) ще може да ходи. Освен това упражненията подобряваха инервацията на парализираните части на тялото му. През последните няколко години си беше възвърнал физиологични функции, за които лекарите твърдяха, че е загубил завинаги.

Бейкър обаче явно не се интересуваше особено от стрелковите умения на Сакс и това се потвърди от следващия въпрос на привлекателния и неженен полицай:

— Чух, че двамата… ходите.

Амелия Сакс бе лампа, привличаща много пеперуди, и Райм не се изненада, че детективът също е забелязал тази светлина. Той се изсмя на иронията: „Ходите“.

— Да, може да се каже.

— Сигурно е трудно — отбеляза Бейкър. — Чакай, не исках да кажа това.

Райм обаче знаеше много добре какво е имал предвид. Нямаше предвид връзката между паралитик и човек с нормални функции. Имаше предвид друг проблем.

— Искаш да кажеш, че и двамата сме полицаи.

Онзи случай и Неговият случай.

Бейкър кимна:

— Имах връзка с агентка от ФБР. Постоянно спорехме за юрисдикцията.

Райм се засмя:

— Добър израз. Бившата ми съпруга не беше полицайка, но пак срещахме трудности. Блейн ставаше за копиехвъргачка. Разделих се с две доста хубави лампи. И с микроскоп „Бош и Ломб“. Може би не е трябвало да го нося вкъщи… Е, може би проблемът не беше, че го занесох вкъщи, а в това, че го държах на нощното шкафче в спалнята.