Джефри Дивър - Часовникаря

— Сещам се за един виц, свързан с микроскопи в спалнята — обади се Селито от другия край на стаята.

— Хъм, сигурно имаш личен опит.

Докато си приказваха така, Райм се приближи до Пуласки и Купър, които се опитваха да вземат отпечатъци от макарата с тел за венци от цветарското ателие. Криминалистът се надяваше, че Часовникаря не е успял да размотае телта с ръкавици и е трябвало да ги свали. Не намериха обаче нищо.

Райм чу отваряне на врата и след малко Сакс влезе в лабораторията, свали коженото си яке и го хвърли небрежно на един стол. Изражението ѝ беше сериозно. Кимна за поздрав и попита:

— Нещо ново?

— Още не. Имаме няколко нови сигнала от пътната полиция, но описанията на шофьорите не отговарят. Дон провери собствениците на бежови джипове. Има двама с нарушения, но единият е твърде стар, а другият е в затвора.

Сакс погледна таблицата за случая „Крийли“, която Рей Пуласки бе начертал. На Райм обаче му се струваше, че гледа през дъската. Тя се обърна към Пуласки и каза:

— Рей, детективът, който е разследвал случая „Сарковски“, ми разказа за слухове, че полицаите от „Сейнт Джеймс“ са замесени в пране на пари. Има мерилендска връзка. Мисля си за мафията в Балтимор.

— Мериленд ли? Откъде го е измислил?

— Това искам да разбера — сопна се тя.

— Извинявай.

— Обадѝ се където трябва, открий дали някой от балтиморската мафия действа в Ню Йорк. И провери дали Крийли, Сарковски или някой от участък 118 им е вършил или върши някакви услуги.

— Ще се отбия в участъка и…

— Не, само се обади. Анонимно.

— Не е ли по-добре да го направя лично? Мога…

— По-добре е — сряза го тя, — ако изпълняваш, каквото ти казвам.

— Слушам.

Той вдигна безпомощно ръце.

— Линк, твоето добро настроение май е заразително — отбеляза Селито.

Сакс стисна устни. След малко добави с по-мек тон:

— Така ще е по-безопасно за теб, Рей.

Извинение в стил Линкълн Райм, но Пуласки все пак го прие:

— Добре.

Сакс отмести поглед от дъските.

— Искам да поговорим, Райм. Насаме. — Погледна Бейкър. — Ако нямаш нищо против.

Той се намръщи и поклати глава:

— Разбира се. Трябва да проверя как вървят още няколко разследвания. — Взе палтото си. — Ще съм в централата, ако ви потрябвам.

— Какво има? — тихо попита Райм.

— Горе. Сами.

Той кимна:

— Добре.

Какво ставаше? Нещо с Онзи случай ли?

Сакс и Райм се качиха на втория етаж с малкия асансьор и влязоха в спалнята.

Тя веднага седна на един компютър и започна да пише трескаво.

— Какво има? — попита Райм.

— Чакай малко.

Преглеждаше документите, които излязоха на екрана. Райм забеляза две неща: Сакс нервно човъркаше главата си и палецът ѝ бе разкървавен. Очите ѝ бяха зачервени, сякаш е плакала. Това се беше случвало само два или три пъти през всичките години, откакто се познаваха.

Тя тракаше все по-бързо по клавиатурата, страниците на екрана се движеха с все по-голяма скорост, почти невъзможно бе да ги прочетеш.

Райм се изнерви. Тревожеше се. Накрая настоя:

— Кажи ми какво става, Сакс.

Тя не отмести очи от екрана, поклати глава. Обърна се към него:

— Баща ми. Бил е корумпиран.

Задави се. Райм се приближи с количката, погледна монитора. Имаше няколко статии от вестници.

Краката ѝ трепереха от напрежение.

— Вземал е подкупи — прошепна тя.

— Не е възможно.

Райм не познаваше Херман Сакс, който бе починал от рак преди с Амелия да се запознаят. Цял живот работил като патрулиращ полицай (заради което Амелия бе получила прякора Дъщерята на стражаря). Полицейската професия била наследствен занаят за семейството. Дядото на Амелия, Хайнрих Закс, емигрирал от Германия през 1937 година, заедно с бащата на годеницата си, който бил детектив в Берлин. След като получил гражданство, Хайнрих постъпил в нюйоркската полиция.

За Райм беше немислимо някой от фамилията Сакс да е бил корумпиран.

— Току-що говорих с детектива по случая „Сейнт Джеймс“. Работил е с баща ми. В края на седемдесетте е имало скандал. Рекет, подкупи, дори насилие. Десетина униформени и детективи били арестувани. Били известни като клуб „Шестнайсето авеню“.

— Да, спомням си.

— Тогава съм била малка. — Гласът ѝ потрепери. — Не съм подозирала за това, дори след като постъпих в полицията. Но татко е бил един от тях.

— Сакс, не мога да повярвам. Попита ли майка си?

Тя кимна:

— Каза, че не било нищо сериозно. Някои от арестуваните униформени започнали да изброяват имена, за да сключат сделка с обвинението. Разпитали татко и толкова.